Чакаме наденичката да се цвърне като хората, пийваме и гледаме през капандурата отвисоко будното гражданското общество. Хубаво е да си клошар - всеки отключен таван е и твой, всяка намерена наденичка - също!

- Когато гражданското общество се събуди, губи апетит - казва мъдро Спас. - Я каква наденичка е пренебрегнало!

- Сигурно си мисли, че е с конско - подигравам се на обществото. - Иначе как така ще изхвърли цяла наденица в боклука!

Отдолу обществото вика "Мафия!".

- Винаги съм мечтал да стана мафиот - казва Спас. - Да ме возят в бронирана кола, отпред - гардероб, отзад - гардероб, в скута ми - блондинка... Може и две, само да не са много тежки.

- Аз бях мафиот - казвам. - Няма особена файда!

- Стига, бе! - чуди се Спас. - Кога това?

- Ами навремето дойде един симпатяга и вика: дай да те включа във финансовата мафия - влагаш си парите при мен, аз какво ги правя, не ти трябва да знаеш, но след месец ти ги връщам двойно!

- Мафиотска работа! - казва завистливо Спас. - И кво?

- Ами после го съдиха нещо, ама не можаха и онзи ден го гледам в някакъв вестник да дава финансови съвети...

Спас въздиша и обръща наденичката.

- После - тогава имах телевизор - гледам, убеждават ме, че държавата не била можела да фалира, та да си й дам парите да ми ги пази.

- И кво? - хили се Спас.

- Ами държавата май не фалира, фалираха й банките, после нещо съдиха банкера, ама май не можаха, щото по едно време се кандидатира за президент...

- Мафиотска работа! - възхищава се Спас. - И кво?

- После държавата се почувства гузна и ме включи в една друга мафия, туристическата! Взе ми петстотин кинта и ми даде книжка - ама нямаше картинки, и рече, че с тая книжка ставам мафиот и мога да си приватизирам кеф ти завод, кеф ти плаж, кеф ти планина, каквото си поискам. Само трябвало първо да я дам на едни нейни хора, които да ми купят плажовете и планините - заводите не били на сметка, защото скрапът поевтинял...

- Мафиотска работа! - завижда Спас. - И кво?

- Ами взеха ми книжката, дадоха ми хартийка и рекоха да почакам да започнат да валят големите пари... Още чакам, ама не валят...

- Почти е готова - казва Спас и размахва наденичката.

- Обаче вече играя на сигурно - казвам. - Ще се включа в енергийната мафия!

- От какъв зор? - чуди се Спас.

- Забелязал съм, че когато гражданското общество рипа срещу нещо, в него има някаква далавера! Хората не са толкова тъпи - те ги усещат тия работи! Покрай събуждането на гражданското общество се говори, че ще вземат да ни включат всички в мафията. Като нямало пари за централата в Белене, един мушморок се сетил, че можело всеки българин да се бръкне с по мъничко и - готово! Всичките седем милиона българи и клошари ставаме собственици на атомна централа! Всенародна мафиотизация! Мафиотска работа ти казвам - мирният атом пуфти и произвежда ток, ние всички гушим мангизите и никакви недоволства, никакви протести - всички си знаем, че като се вдигат цените, пак сме на далавера - получаваме дивидент! Колкото по-скъпо, толкова повече! Чат ли си?

- Ъхъ - кима Спас. - И после с парите - на Малдивите!

- Кво ще ми се пенявят англичаните, че не ни харесват - хиля се аз. - Ще плачат те за нас, като видят, че кьорав българин не им каца на Хийтроуто! Малдивите, мой човек - всички ще се преселим там, ще си ядем дивидентите, а тук ще оставим само инкасатори, да ни събират таксите! Дай сега наденичката, че ми прималя от бизнес планове! Пък довечера ще скочим до Централна гара - Пройчо от шести тунел трябва да има още от оная ракия, ако пусне гювеч, ще го пишем и него в мафията!