В какво състояние са държавните финанси и има ли опасност за бюджета от продължаващите протести, предстоящите пресрочни избори и очертаващата се дълга нестабилност остава голяма загадка. На Консултативния съвет по национална сигурност към президента вчера вицепремиерът в оставка Симеон Дянков представи непълна и неубедителна справка за публичните финанси. Той бе привикан по спешност на заседанието, за да разясни имат ли почва зачестилите напоследък коментари, че държавата е останала без пари. Тези опасения се подклаждат от политици от опозицията и отделни икономисти. Миналата седмица БСП обяви, че може да се окаже проблем изплащането на повишените пенсии на 1 април, а вчера евродепутатът Илиана Йотова (БСП) дори настоя главният прокурор да се самосезира и да задържи Симеон Дянков на територията на страната. "За да видим каква е ситуацията в държавата, защото не съм убедена, че имаме 2 млрд. лв. за болниците", поясни Йотова.

Финансовият министър се опита да внесе успокоение на Консултативния съвет, като представи данни само за два показателя - фискален резерв и просрочени задължения на правителството и общините, които показвали, че публичните финанси са стабилни. Информацията - общо 5 странички, бе качена и на сайта на министерството. Там липсват каквито и да било детайли по изпълнението на държавния бюджет, няма и никаква оценка за риска от разразилата се политическа криза. Последните публични данни за държавната хазна са за декември 2012 г.

От оскъдната по-нова информация се разбира само, че Дянков смята за достатъчна гаранция за стабилност намаляването на просрочените задължения на държавата и общините и закрепения близо до минималните нива фискален резерв. От данните става ясно, че просрочените задължения на правителството към края на януари са 102.2 млн. лв. срещу 602.2 млн. към края на декември 2009 г. При общините забавените отвъд сроковете плащания са 175.8 млн. към края на януари срещу 196.8 млн. към края на декември 2009 г., когато кризата бе в разгара си. При 20 общини просрочените задължения растат.

Към 25 февруари фискалният резерв е в размер на 4 млрд. лв., държавата чака възстановяване на други 600 млн. лв. от Брюксел. "Така че резервът е над минималното ниво от 4.5 млрд. лв., което трябва да бъде доказано към края на годината", изтъкна Дянков преди заседанието на КСНС. Резервът традиционно пада през януари, а тази година бе извършено и плащане от близо 1.9 млрд. лв. по еврооблигациите от времето на Милен Велчев, припомнят от финансовото министерство. Парите за плащането по еврооблигациите обаче бяха набрани с нова емисия на дълг на международните пазари и този разход бе очакван. Така и не се разбра защо правителството твърди, че е извършило през януари и други 1.5 млрд. лв. извънредни плащания за социални разходи. В документа изобщо не е коментирано увеличението на общия държавен дълг от началото на мандата и извънредната емисия на държавни ценни книжа в размер на 800 млн. лв. заради субсидиите на земеделците, довела до оставката на Дянков. Отделно от това през януари и февруари МФ емитира държавни ценни книжа за над 200 млн. лв. Финансовото министерство още не е обявило данните за размера на дълга след тези емисии. По последни актуални данни вътрешният дълг към края на декември възлиза на 4.98 млрд. лв. Външният дълг в края на декември е 4.44 млрд. евро, но следва да е намалял след разплащането на 880 милиона евро за еврооблигациите от времето на Милен Велчев.

Със сигурност в следващите два месеца ще се наложи вземането на нов заем, тъй като през май трябва да се погаси остатъкът от кредита от 250 млн. евро от френската "БНП-Париба" за проекта "Белене". Обсъжданите варианти са два - вземане на нов заем или пускане на облигационен заем. Решението трябва да бъде взето от Министерството на икономиката в края на тази или следващата седмица. Подобен проблем възникна и миналата година, с тази разлика, че по това време държавата до последния момент се чудеше откъде ще намери пари. През пролетта на 2012 г. Добрев призна, че НЕК не разполага със средства не само за заема към френската банка, но и за обещаните на руската страна суми по извършената работа до спирането на проекта АЕЦ "Белене". За поръчания и почти готов реактор "Атомстройекспорт" трябваше да получи около 100 млн. евро.

Кредитът от "БНП-Париба" бе изтеглен през 2007 г. През годините НЕК е плащала дължимите лихви, но главницата от близо половин милиард лева трябваше да бъде погасена на 23 май 2012 г. Тогава България плати 100 млн. лв. и договори едногодишна отсрочка до май 2013 г. за останалата сума от близо 400 млн. лв.

Не е ясно дали в рамките на самото заседание Дянков е коментирал издигнатите покрай протеста искания, касаещи допълнителни разходи в бюджета. КНСБ например настоя за спешна актуализация на бюджета за 2013 г., завишаване на планирания дефицит от 1.3 на 2% от БВП и насочване на всички допълнителни разходи за увеличаване на различните социални плащания. При липсата на информация за постъпленията в бюджета до този момент не е ясно и дали има риск за вече поети ангажименти, като вдигането на пенсиите от 1 април например.