И това правителство не изневери на практиката да приема скандални решения за разпределяне на милиони и приключване на спорни сделки в последния момент. На вчерашното си заседание кабинетът натовари следващото правителство с 350 млн. лв. непланирани разходи по оперативна програма "Околна среда". Министрите разпределиха и извънредни субсидии за избрани общини и институции на обща стойност 30.5 млн. лв. Това се случи въпреки слабото изпълнение на приходите в бюджета за януари.

Никой от изпълнителната власт не аргументира вчера скандалното решение за допускане на 350 млн. лв. непредвидени разходи по оперативна програма "Околна среда". В краткото прессъобщение на МС се казва само, че министърът на околната среда ще има право да изплати по необходимост до 10% над одобрения финансов ресурс на оперативната програма с цел максимално усвояване на еврофондовете. Бюджетът на оперативната програма е 3.5 млрд. лв. От съобщението става ясно, че парите ще могат да се отпускат до 31 декември 2016 г., тоест решението касае три бъдещи бюджета. Евентуалните разходи за тази бюджетна година и въпросът за наличието на необходимите средства в бюджета изобщо не се коментират.

Новината за допускането на извънредни разходи над бюджета на оперативната програма изуми опозицията. "Не виждам никаква логика в това решение, възможно е изпълнителната власт да се опитва да прикрие друг проблем с финансирането на програмата", коментира депутатът от БСП Димчо Михалевски. Според него едно от възможните обяснения е така да се търсят пари за покриването на разходи за ДДС по проектите, с които има проблеми. "Имаме информация, че тези разходи при големите ВиК проекти не са признати", коментира Михалевски. Той припомни, че при оперативна програма "Околна среда" има огромно свръхдоговаряне - одобрените проекти са на стойност 5.1 млрд. лв. при бюджет на програмата от 3.5 млрд. лв. "Не е ясно какво ще се случи с одобрените проекти, за които парите не стигат. Изумително е и решението парите да се харчат до 31 декември 2016 г. - крайният срок на усвояване на парите за този програмен период е 31 декември 2015 г.", допълни депутатът. Пред "Медиапул" ръководителят на управляващия орган по оперативната програма Малина Крумова обясни, че част от проектите, по които няма проектна готовност, ще бъдат прехвърлени към следващия програмен период. Такива били 6 договора на обща стойност около 920 млн. лв.

На фона на поемането на непланирани разходи, които ще натоварят следващото правителство, финансовото министерство вчера обяви данните за изпълнението на бюджета към януари. От тях става ясно, че приходите по отделни пера изостават, а натрупаният дефицит за януари е 536.5 млн. лв. Особено притеснително е изоставането на приходите от акцизи, които за януари т.г. са с 52.2 млн. по-малко от януари 2012 г. В същото време от акцизи през годината се чакат да постъпят 180 млн. повече спрямо планираното за миналата година. Не са оптимистични и приходите от ДДС. За януари 2013 г. те са на същото ниво като януари 2012 г. - 588 млн. лв., а според закона за бюджета ДДС през годината трябва да надхвърлят със 784 млн. планираното за 2012 г. Ръстът в тези приходи бе критикуван като неаргументиран и популистки с цел да се закърпят сметките и да се осигурят на хартия необходимите средства за увеличение на пенсиите. Леко изоставане спрямо януари 2012 г. има и при данъчните приходи - 1.058 млрд. лв., но тук има и обективна причина - промяната в сроковете за авансово внасяне на част от данъците и изместването им от месечна на тримесечна база. Към края на януари фискалният резерв е възлизал на 4.1 млрд. лв. при лимит от 4.5 млрд. лв., който трябва да е налице към края на годината.

Притеснителните данни на хазната не попречиха на кабинета вчера да приеме спорни решения за отпускане на извънредни субсидии на избрани общини и институции. С решение на кабинета поредна финансова инжекция от 13.5 млн. лв. получи Столична община за продължението на метрото към летището и Бизнес парка в "Младост". В прессъобщението за отпускане на сумата не се казва откъде се взимат парите. Извънредни пари ще получи и сочената за близка до властта Военномедицинска академия. ВМА - болницата с най-много просрочени задължения, получава 9 млн. лв. за покриване на част от тях. След дълги спорове с кабинета за намалената субсидия извънредни пари получава и БАН - 7 млн. лв. за иновативни проекти. 1 млн. лв. отиват за покриване на текущи разходи на Националната разузнавателна служба.

Вчера кабинетът прие и постановлението за отпускане на до 17.5 млн. лв. за закупуване на декодиращи устройства за бедни хора във връзка с цифровизацията. Тези пари фигурират като разход в закона за бюджета и не са извънредни.



ОТПОР

Вицепремиерът в оставка Симеон Дянков и вчера продължи да опровергава обвиненията на опозицията, че задълженията на държавата растат. Според стенограмата от заседанието на МС той подчертава как кабинетът на Станишев оставил 4.2 млрд. лева неразплатени задължения на бюджета, а сегашното правителство ги е свело до 91 милиона. По този повод Бойко Борисов възкликва: "С какви очи Станишев коментира цифрите?!" После Дянков репликира социалистите и за невърнатия ДДС - "към момента неразплатените данъчни кредити са на рекордно ниско ниво - 207 милиона лева към 25 февруари, ние сме ги заварили на 702 милиона лева, свалили сме ги 3.5 пъти".

Борисов пък заключава, че на хората им е писнало от цифри. "Ние трябва да сме готови в следващите месеци да кажем какво може реално да се направи и как трябва да стане. Трябва верния път сега да го намерим - как да се създадат работни места", казва премиерът в оставка. Според него правителството се улисало да прави магистрали и Дунав мост и пропуснало "тези процеси, които вървят - и стрелбата по Баретата, Буда в кавички, след това няколко изказвания на Станишев и Лютви Местан за мир, за напрежение, че ще си ходим."



ДОХОДИ

Въпреки данните за изпълнението на консолидираната фискална програма за януари финансовият министър Симеон Дянков заяви в парламента, че пари за допълнителни мерки за повишаване на доходите и отделни социални плащания има. "Финансовото здраве на България е по-добро от това, което заварихме в началото на мандата. Убеден съм, че има възможност за увеличаване на доходите, но това е задача на следващото служебно правителство", коментира Дянков. Той допълни, че никога не е действал под давление и мерките за удържане на фискалната дисциплина са лично негова воля. За евентуални решения на кабинета, които не изискват законодателни промени, се говори от няколко дни - като например идеята за вдигане на минималната работна заплата или отпускане на още пари по мерки за осигуряване на заетост. Според източници на "Сега" приемането на промени от това Народно събрание в закона за държавния бюджет и в бюджетите на общественото осигуряване и НЗОК, както предложи президентът Росен Плевнелиев, е изключено. От БСП вчера също изразиха категорично несъгласие тези закони да се променят преди изборите.