- К'во правите там из Софията бе, хайвани будалясали? - отдавна не бях се чувал с чепеларския авер. - К'во бързате като пърле пред майка си? Да бяхте изчакали ден-два! Е го Бойко - днес щях да увелича пенсиите и заплатите с 50 на сто, вика, таман да ги вдигна, и ма капичнахте, в болница ма вкарахте, нa ви сега! И сметките за ток баш днес щях да сваля наполовина, ама хак ви сега! И триста километра магистрали щях днес да ви построя, ама за трети път хак ви сега!

Не обичам да ме критикуват, обаче Панчо е прав. Сега без Борисов магистрали - на дудук. Точно както тогава, когато съвсем преждевременно гътнахме Живков. Малко да бяхме изтърпели, одма щеше да довърши магистралния пръстен София - Бургас - Варна - София.

- Чете ли в пресата от 20 февруари какво казала нашата вицепрезидентка Попова? - засича ме долу Панайотов от съседния вход. - "Дянков, дума, направи много за стабилността на страната и получи своето признание. Но хората са много бедни и се фокусират само върху това".

Не обичам да ме информират, обаче Панайотов е прав. Стабилизира ни оня до пълна дестабилизация. Признанието, международно при това, също е налице. От НАСА си признаха, че "Кюриосити" спукал лява предна гума. Путин си призна, че получил плексит на гръбначния трицепс. Ангела Меркел си призна, че не знаела как е "Меркел" на латински. От "Хизбула" си признаха, че няма какво да си признават.

- Трябва просто да сменим фокуса! - обяснява комшията. - Елементарно, драги ми Василев! Протестите ще отмрат, щом престанем да се фокусираме върху абсолютно незначителни детайли от живота като например бедността. Я да вземат пенсионерите да се фокусират върху плексигласовото червило на херцогинята на Кеймбридж Катрин Мидълтън! Безработните да се фокусират върху рекламите за "Уринал" и "Простамол уно"! Младежите да се фокусират върху третия куплет на Марсилезата! Студентите да се фокусират върху дългосрочната метеоритна прогноза на пророчицата Вихра от Долни Дъбник! Пеленачетата да се фокусират изобщо! И прочие фокуси!

- Вина носим ние, интелектуалците! - спира ме пред Университета колега тъпанар. - Не редуцирахме големите очаквания на хората. Трябваше да им обясним, че бей гибито не идва автоматично. Обществото се развива поетапно. Както преди 1989 го карахме агале агале. Първо етапът на победата над капитализма; после етапът на изграждането на социалистическо общество; пък някъде в бъдещето - етапът на зрелия социализъм, оттам вече - комунизмът, ма и той на етапи. Тъй де, на "оппала" не става!

Не обичам да ми обясняват каквото и да било тъпанари, обаче точно този тъпанар е прав. Фактически след тоталитаризма, който не бе и тоталитаризъм за пред хората, се мушнахме в посттоталитаризма; после в етапа на първична хайдутизация; оттам в етапа на изграждане на мутризацията. Все още сме твърде далеч - нека обясним на гражданите - от етапа на зрелия мутризъм, при който всеки ще краде от всеки и благини ще има за всички.

Много по-важна впрочем е социалната ни модернизация. От една страна, икономиката ни от икономика на производството се превръща, точно според световните тенденции, в икономика на услугите. Валят поръчки. Мокри - до диуретични анамнези. Кръстника поръчал Крушата. Таки поръчал Баретата. Сава поръчал Буда. "Котараците" си поръчали по едно уиски.

От друга страна - все повече се приближаваме до съвременния идеал за информационно общество или, както понякога го наричат, общество, основано на знанието. Всекидневно четем папки и трупаме знание за класифицирани информации. Папка "Бончо". Папка "Сидер". Папка "Гоце". Папка "Буда". Папка "Лале". Папка "Минзухар". Папка "Ален мак самотен нейде".

Кога ли ще разлистим и папката "Ай сиктир"!