Единайсет програмни искания за промени в изборните правила поискаха вчера протестиращите. Предложенията им вече са адресирани до президента, правителството в оставка, НС и омбудсмана. Ако не бъдат изпълнени, протестиращите заплашват с гражданско неподчинение. Зад исканията застават инициативните комитети от 35 града в страната, които се събраха преди седмица в Сливен. Подкрепят ги и 8 неправителствени организации, сред които коалиция "За да остане природа в България", гражданско сдружение за защита на науката, противниците на шистовия газ, "България свободна от ГМО" и др.

ГЕРБ и БСП демонстрираха пълно пренебрежение. "Започнала е процедура по оставка на кабинета и назначаване на служебно правителство и няма време да се правят промени в Изборния кодекс, дори да имаме най-добро желание за това", коментира зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ и член на правната комисия Тодор Димитров. "Предложения за промени в Изборния кодекс изобщо не обсъждаме и не са на дневен ред", заяви и говорителят на БСП Ангел Найденов пред "Сега" по повод намерение на колегата му Румен Петков лявата група да внесе в НС исканията, "каквито и да са те".

Протестиращите настояват да се снижи от 4% на 3% изборният праг за влизане в парламента. Пропорционалната избирателна система да се запази, но с възможност за пренареждане на листите без никакъв ограничителен праг. Възможността за пренареждане на листите обаче бе отрязана единодушно от депутатите. Драстично облекчаване на процедурата за регистрация за участие във вота е друго искане. Предлага се това да става с 500 вместо със сегашните 5000 подписа и срещу депозит от 1000 лв., а не както е сега - 10 000 лв. Тези бариери бяха гласувани по време на тройната коалиция, за да се сложи край на "файтонните партии", но се оказаха забранителни и за новите партии. Отзоваване на депутати чрез механизма на местен референдум или изборната система, гласи друго условие на протестиращите. Депутатският имунитет обаче е гарантиран в конституцията, така че подобна промяна ще изисква повече време.

Активната регистрация също е в списъка на програмните искания. Само за нея ще са необходими няколко месеца - за разяснителна кампания и време за регистрация. Предложението е неосъществимо в рамките на сегашния парламент, дори и ако той продължи да работи до изборите, както настояват протестиращите. Настояването НС да не се разпуска е неосъществимо, освен ако не бъде съставено програмно правителство с третия мандат на ДПС, за което няма съгласие.

Осемте граждански организации, подписали се под предложенията, настояват на участниците в избори да се гарантира равнопоставен и безплатен достъп до обществени медии, както и задължително обозначаване на платените медийни изяви, което е повече от логично. Протестиращите искат да се предвиди гражданска квота в СИК, РИК, ОИК и ЦИК с възможност за пълен контрол на изборния процес. Предвид неразборията около легитимността на лидерите на протеста обаче това изглежда трудноосъществимо.

-------ДРУГИ ПРЕПОРЪКИ

Отделни искания се отправят към президента, правителството в оставка и омбудсмана. Сред тях е налагането на мораториум върху всички разпоредителни действия на сегашния кабинет освен тези, които осигуряват необходимостта от нормално функциониране на държавата, незабавно прекратяване на всички започнали процедури по приватизационни сделки, както и да не се допуска излизане в несъстоятелност на БДЖ. Иска се публичност на всички концесионни, приватизационни и всякакви други договори, свързани с държавни и общински фирми. От омбудсмана се очаква да гарантира равнопоставеност между потребителите и монополите. А президентът е призован да бъде гарант за изработването на цялостен пакет за реформи в политическата и икономическата система и да го защитава пред следващия парламент.