Всеки четвърти германец е готов да подкрепи излизане на страната от еврозоната. В Германия се намира централата на Европейската централна банка. |
На този фон вчера именно във Франкфурт на Майн, където се намира Европейската централна банка, започна създаването на ново евроскептично движение, наречено "Алтернатива за Германия", включващо предимно академици и хора, занимаващи се с бизнес. Един от основателите му, професорът по икономика Бернд Луке, не се безпокои дали движението ще успее да събере необходимите 2000 подписа във всеки германски регион, за да участва във федералните избори. Сайтът на движението http://www.alternativefuer.de функционира от миналата седмица, а в "Туитър" профилът му има 690 последователи. "Федерална република Германия е в най-дълбоката криза в историята си. Въвеждането на еврото беше фатална грешка, която застрашава нашия просперитет. Старите партии упорито отказват да признаят грешката си и да я поправят", се казва в съобщение на първата страница на уебсайта.
Германия внася над 21 милиарда евро за европейския спасителен механизъм. С негова помощ трябва да се предотврати фалитът на закъсалите европейски държави. Досега помощи от този фонд са изисквали Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Основните партии в Германия засега остават проевропейски настроени въпреки недоволството от спасителните програми за страни като Гърция. Предишните евроскептични партии в Германия не постигнаха много. Една от тях, "Свободни избиратели", спечели места в регионалния парламент в Бавария, но все още трябва да получи подкрепа на национално ниво. Консерваторите на канцлера Ангела Меркел се очаква да спечелят най-много гласове на изборите през септември.
ДОГОВАРЯНЕ
Евродепутатите са готови да приемат 3% намаление на многогодишния бюджет на Европейския съюз, договорен от правителствата на държавите членки, в замяна на повече гъвкавост, според документи, с които разполага ИЮ "Обзървър". В проект на резолюция, в който е представена позицията на Европарламента в преговорите, не се споменават сумите, договорени от лидерите на ЕС. Вместо това евродепутатите искат като условие за подкрепата си правителствата да се съгласят със "задължително и цялостно преразглеждане, максимална цялостна гъвкавост, споразумение за собствените ресурси и единството по бюджета на ЕС". На 7 и 8 февруари след тежки преговори европейските лидери се споразумяха за бюджет в размер от 960 милиарда евро за 2014 - 2020 г., което е първото в 56-годишната история на съюза намаляване на бюджета. Още тогава председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди, че може да използва новите увеличени правомощия, които му дава Лисабонският договор, за да наложи вето над съкратения бюджет. Сега обаче резолюцията, изглежда, има подкрепата на трите най-големи политически групи в Европейския парламент и се очаква да получи одобрението на голямо мнозинство от евродепутатите на 13 март. Преговорите между евродепутатите и министрите се очаква да продължат до юни.