Властта няма сили да се справи с борбата с мафията и с отнемането на придобитото по престъпен начин имущество, но с охота ще се заеме с проверката на имотите и доходите на ръководствата на гражданските сдружения и отделни граждани, които са й опозиция. Затова конфискацията се изчерпва с помпозни събития като подписване на споразумения между държавни органи, които по закон са длъжни да си сътрудничат, а скандалният законопроект, с който неправителственият сектор, частни дружества и отделни граждани се приравняват на висшите държавни длъжности, има всички шансове да бъде приет по бързата процедура още днес.

Вчера двама министри в оставка - на вътрешните работи Цветан Цветанов и на финансите Симеон Дянков, главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на ДАНС Константин Казаков и председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев подписаха поредната инструкция за "координация" и "взаимодействие", от която едва ли ще произтече нещо. Такива инструкции имаше между МВР, прокуратурата, следствието и ДАНС - за съвместни разследващи екипи, за координация в борбата с измамите с евросредства и т.н. Резултати от тях досега не са отчетени и няма шанс скоро ситуацията да се промени. Комисията за конфискация не работи пълноценно вече повече от година, след като предишният й шеф Тодор Коларов подаде оставка, а премиерът моментално му я прие заради критиките му срещу управляващите. Междувременно Конституционният съд обезсили част от нормите на изцяло новия закон за отнемане на престъпното имущество, който предвижда възможност за отнемане на имущество без наказателно дело. Давността беше намалена на 10 години, което означава, че придобитото до 2003 г. се легализира, независимо дали е придобито с престъпление.

За сметка на това законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Яне Янев и гласуван на първо четене миналия четвъртък с подкрепата на ГЕРБ, "Синята коалиция" и БСП, има всички шансове да бъде приет в последните минути на парламента. Срещу него вече бурно протестираха неправителствените организации (НПО) и това стана причина вчера Янев да преправи частта за тях. Според новия вариант задължени да декларират имуществото си ще бъдат само ръководствата на организациите, работещи в обществена полза, които получават пари от бюджета или по европейски програми. Те обаче и сега подлежат на задължителен одит всяка година, освен това подават финансови отчети в Министерството на правосъдието. Новост е и допълването на списъка с шефовете на държавните енергийни мастодонти Националната електрическа компания (НЕК) и Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Законопроектът остава без промяна в задължаването да декларират имотите си шефове на частни предприятия, предоставящи комунални услуги, лидери на работодателски и синдикални организации, членове на международни организации, еврокомисари и евродепутати, както и всички кандидати за президент, вицепрезидент, депутати и евродепутати. Според Янев така ще се разкрият доходите на мафията.

Миналия четвъртък поправките минаха на първо четене без никакви дебати и в драстично нарушение на Закона за нормативните актове и Европейската конвенция за правата на човека. Документът не беше обявен публично 14 дни преди гласуването му, нито мина през правната комисия. Според НПО той нарушава чл. 8 от конвенцията - за личната свобода, не съдържа анализ за съответствие с европейското право, нито финансова обосновка. Председателят на Сметната палата Валери Димитров също публично се възмути от лошия законодателен акт. Според него поправките променят изцяло идеологията на закона, има голяма вероятност да са в противоречие с Конституцията, а мащабна проверка на хилядите кандидати за депутати не би била по силите на одиторите и на практика ще блокира работата на институцията, която и в момента проверява над 15000 души. Не е ясно и защо частни дружества и НПО са вкарани в закон за висшите държавни длъжности.

Над 10 от най-активните НПО вчера сезираха президента да наложи вето. Те посочиха, че поправките представляват отмъщение на властта срещу гражданите заради протестите. Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" попита защо РЗС не разкрие имуществото на роднините на лицата във властта или на управляващите държавни и общински дружества, където лежи истинската корупция. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда сравни ставащото в България с гоненията на НПО с чуждо финансиране в Русия и Беларус.

Проверка на "Сега" показа, че подкрепили законопроекта депутати също дават заден. Вчера опозицията се обяви вкупом срещу абсурдните текстове, без да може да обясни защо ги е подкрепила на първо четене. "Доста абсурдно предложение. Променя се изцяло логиката на закона", коментира пред "Сега" Димо Гяуров от ДСБ. "Това е пряка и недопустима намеса в гражданския сектор", заяви Михаил Миков от БСП. Димитър Лазаров от ГЕРБ заяви, че не е запознат с проекта. Единствено от ДПС бяха категорични, че няма да дадат рамо на проекта при никакви обстоятелства. Той впрочем вече е включен в програмата за извънредното пленарно заседание на НС днес. За целта трябва да бъде спешно внесен в правната комисия.

Попитани за мнението им, лидерите на трите граждански сдружения на протестиращите в София обясниха, че промените тях лично не ги засягат, тъй като нямат намерение да участват пряко във властта. Те все пак заявиха, че фактът, че измененията се правят на тъмно, е обезпокоителен.