|
| *** |
Дойде време за кратка почивка между двете полувремена, антракт между два мандата, можем да го наречем и рекламна пауза, дни за пропаганда и пиар. Аз тръгвам. Друг ще Ме смени... за малко. Какво тук значи някакъв си Райков?!...
Кажи бе, Райков, какво тук значиш?...
- Аз съм една значка на ревера на историята!
- Сиреч на Моя ревер. И ще бъдете най-широко отвореното към обществото правителство. Много важно!...
Знаете, че нищо свръхчовешко не Ми е чуждо и всичко божествено Ми е на един разкрач разстояние. Има време за хвърляне на камъни, има време за събиране на чукундури. Всяко нещо по реда си. Когато трябва - болен си лежа в Правителствена, а когато дойде време и когато стане нужда - аз всичко ще направя за Майката История. За ужас на враговете и радост на овцете Ми.
А всъщност Аз съм на всички и делото Ми е за всички. Моите врагове бокохулстват, но си карат колите по Южната дъга, естакадите, магистралите и разклоните. Моите врагове псуват сърдито, но пращат децата си в детските градини, които Аз съградих. Моите врагове имат забележки по общата Ми култура, но си балсамират душите в Моите археологии, музеи и театри; операта в Стара Загора я направих кукличка! И спортните зали са за всички. Така че Аз възлюбих и враговете Си, и дори плазмодиите, които брутално ме любиха 4 години, а след това трижди и четирижди се отрекоха от Мене. Пак ще се върнете при Мен, овци заблудени... Овцата, дето блудства и се завръща, е дори по-ценна от добитъка в кошарата.
Ето това е Моята човешка слабост - искам да бъда обичан!
Не че като малък не съм прегръщан - напротив! Прегръщан съм и съм прегръщал, а колелото Ми беше без напречна рамка. Трупал съм много познание в оня смисъл, сиреч... Сиреч отново се връщаме на притчата за велосипеда с женска геометрия, чрез който познаваме непознаваемото и Пътя, и Истината, и Живота, и всичко това, което е неизповедимо, защото неизповедими и неведоми са пътищата Ми.
Но аз искам още, аз искам всичката обич на света. Затова дойдох любовта да ви дам. Разберете, любими Мои врагове и приятели, всичко останало са дреболии. Кой какво забъркал, оплескал, забърсал... Това са подробности, а основното е любовта. Какво значение имат точките на калинката или малко полицейско насилие в рамките на разумния фетиш? Какво тук значат някакви депутати без лица, министри без гръбнак и всякакви лъчезарни идиоти?! Какво значение имат интелектуалните предразсъдъци пред всепронизващата сила на любовта? Аз не искам прозорливост, искам сляпа неделя. Какво значение има държавният резерв, аз искам любов без резерви и граници!
Но както казах - има време за хвърляне на камъни и време за лежане по болници. Време за мачле и време за пропаганда. Време за съня на разума и време за диктатура на чувствата.
Както казва бившият губернатор, актьор, културист, веднъж Мистър Вселена, седем пъти Мистър Олимпия и личен мой приятел - Арнолд Шварценегер, та мисълта ми е, че както вика Шварци hasta la vista, така казва и I'll be back.
Ще дойда и ще бъда пак отгоре,
народе мой! Защото се обичаме!
-----------
*Иво Балев
