Слава богу, поне това гайле ме отмина!
Бяха ми загрели телефоните! Строшиха ми звънеца на вратата! Изтъркаха ми изтривалката! Стани, та стани премиер!
- Сума ти народ питахме - казват, - никой не ще, всички се дърпат - било си им добре и така. А някой трябва да управлява тая държава, народът трябва да има кого да псува, за да се чувства удовлетворен, виж сега, като си няма кого да попържа - подкарал ни е наред, ще стане някоя беля! Проявете поне вие малко национална отговорност!
Ама, разберете, викам им, аз никога нищо не съм управлявал, кво остава за държава! Аз, ако искате да знаете, даже и шофьорска книжка нямам!
Пък те ми викат - чунким голяма работа да се управлява, то само за колите книжка искат - за държавата може и без. Както децата нямат спирачки, така държавата няма калници, ако я пуснеш по нанадолнището, няма какво да си смачка, освен малко фасона, но с добра международна PR акция никой даже няма да забележи!
Разберете бе, викам, мен никой не ме познава, пък те отвръщат - още по-добре, за познатите всеки може по нещо лошо да рече, за непознатите - може само да подозира и да предполага. Нови лица иска народът!
Ама като съм непознат, казвам, нямам кредит на доверие за пет стотинки!
Пък те ми казват - ти от нас само кредит на доверие да искаш! Не проспивай живота си - вземи от нас!
- Ами, ако нещо се скапе - възразявам. - Аз не мога да поема тая отговорност!
- Няма проблем, отвръщат ми, животът е низ от върхове и падения, но ние винаги сме с вас!
- Винаги зад вас! - натиска се някакъв.
- Това не беше ли за тоалетна хартия? - усъмнявам се.
- И кво от това? Кредитът на доверие никога не мирише! Да усещате някаква миризма сега?
- Ама - запъвам се на вратата, - това чудо, кредитите, все някога трябва да се връщат!
- Абсолютно никакъв проблем - хилят ми се. - Вземате сега, връщате, когато можете!
- Как - когато мога? Как ще разбера кога мога?
- Ние ще ви се обадим и ще ви кажем кога вече може да се връща безопасно, не се безпокойте! Няма да ви оставим на ония хиени да ви разкъсат!
- Кои хиени? - стряскам се.
- Не ви трябва да знаете, важното е, че ние си ги знаем!
- Ами лихвите?
- Стига с тия усукваници - започват да ми се сърдят. - Вие знаете ли колко неща могат да се променят до края на мандата? Само нашите лихви ще си останат фиксирани!
- Ами ако не мога да си плащам вноските?
Замислиха се.
- Е, тогава ще стане неприятно... Кредитът става предсрочно изискуем, ще трябва да изпратим едни хора да ви напомнят да си ни го върнете доверието, получено на кредит, за да можем да го дадем на друг...
- Точно затова не ща - дръпнах се. - Аз на гладно даяня, на бой - никак!
- Младежо - каза ми снизходително дебелак на моята възраст, - вие откъде можете да знаете колко ще е доларът, когато ще трябва да се приберете от "Дондуков" обратно вкъщи? Да си спомняте, че имаше една прекрасна година, в която стигна три хиляди? Аз тогава с икономисаните дневни от една командировка си изплатих апартамента! Петдесет долара дадох за него и после даже ме хвана яд, защото на другия ден курсът скочи на три и двеста! От яд си обмених и останалите сто и десет и си платих кредита - да не ме водят кредитен милионер!
- Това не е ли малко непочтено? - попитах.
Ония се намусиха.
- И тоя за нищо не става - рече дебелакът. - Ние му даваме цяла държава на честна дума, той ми говори за почтеност...
Отървах кожата!
Е, няма да ме показват по телевизията, обаче пък си остава удоволствието да си ходя пеш по улиците, да си лежа вечер пред телевизора и кротичко да псувам наред всичко видяно и чуто...
Защо? Те си знаят защо.
|
|