|
----------------
Това е само част от трагедията, сполетяла 17 български моряци на взривения френски петролен танкер "Лимбург". Един от тях не се завърна. Тялото му бе намерено дни след терористичната атака на 6 октомври край бреговете на Йемен. На борда имаше 25 души екипаж, от които 17 българи и 8 французи. Според официалната версия причината за взрива е терористичен акт, организиран от "Ал Кайда". Преди това непознати досега ислямистки групи поемаха отговорност за взрива.
Българите се завърнаха в родината късно вечерта в събота. На летището те бяха посрещнати от близките си и журналисти. И моряците, и роднините бяха притеснени и уморени от чакане. Въпреки това обаче разказаха подробно за преживения ужас, който никога няма да забравят.
"След първия взрив настана стъписване. Пуснахме първото противопожарно оръдие и тогава последва втори взрив. После имаше още", спомня си рулевият Христо Мушков. "Първият взрив пробива баластния танк и карго-танка, който е пълен с нефт. Точно на място е ударено.
10 метра напред или назад нямаше да има такива поражения
Просто ударили са с точност. Не може да е случайно", продължава Мушков.
Шансът на българите е, че в близост до мястото, където се е разиграла трагедията, е имало катер с британски екипаж. Той е трябвало да въведе танкера в нефтеното пристанище Аш Ширх в Южен Йемен. Англичаните се притичват на помощ веднага след взрива и успяват да спасят почти целия екипаж.
"Ако не беше този катер, нямаше да издържим повече от 5 минути. Пламъците ни застигаха, защото петролът се излива много бързо в морето", продължава разказа си младият мъж, който е син на капитана далечно плаване Тодор Мушков. Преди 4 г. бащата бе 2 месеца заложник на пирати в Сомалия, които плениха ръководения от него български кораб "Алфа БГ".
Синът му Христо сега признава, че след преживяното в Йемен още не може да реши дали отново да се качва на кораб.
"Когато около теб морето гори и с очите си си видял целия този ужас, си казваш, че животът ти е по-мил от корабите", обяснява Мушков-младши.
"Не вярвам някой да се откаже,
аз ще посъветвам съпруга си да се премести, не на петролен танкер. Пишат, че терористите могат да започнат танкерна война. Може би на търговски кораб. Не знам. Той ще реши", сподели обаче съпруга на оцелял моряк от Варна. За повечето от тях морето е единственият начин за преживяване.
Някои от 16-имата българи твърдят, че са видели лодка да се движи сравнително бързо към кораба им. Вероятно тя е била натъпкана с експлозиви. Никой обаче не се усъмнил в нея и не бил тревога, защото на палубата й се виждали натоварени хранителни продукти. После се чула експлозия, последвала втора.
"Моето лично мнение е, че някой отвън ни удари, не е наша вината. Реагирахме доста организирано. Всички си бяхме на местата. Някои после се уплашиха, почнаха да скачат. Йеменските власти се държаха, общо взето, добре. И другите, които бяха заети с разследването, също", разказва боцманът на "Лимбург" Величко Радев от Ямбол. Той работи за френската компания ЕОМС, наела танкера, вече 8 години. Въпреки преживения ужас Радев е сигурен, че отново ще се върне в морето. Дори може да се качи пак на "Лимбург", след като го ремонтират и той отново заплава. Но първо ще си почине малко тук, в България.
"Най-хубавото е, че се прибрахме. За съжаление с един по-малко, лека му пръст на Атанас. Сега по-скоро съм уморен. Искам да се прибера, да видя близките си", казва той.
"Удавил се е, вероятно защото не си е свалил ботушите,
които са част от специалните екипи на танкера при случай на пожар. Аз бих ги свалил, така съм по-бърз", обяснява препатилият боцман Радев. Повечето мъже от българския екипаж на "Лимбург" са отдавна в морето, имат стаж по 15 и повече години.
"Медиите много помогнаха. CNN като съобщи, че има загинал, сигурно всеки си е мислел, че е неговият човек. Добре, че сравнително бързо ни позволиха и уредиха да се свържем с близките си. Някоя медия оттук съобщи телефона, на който можем да бъдем открити, така че да успокоим семействата си. Жалко за Наско", заявиха няколко от нашите жертви на атентата. В уморените им очи се четеше притеснение от общуването с репортерите, дошли да ги посрещнат на аерогарата след дългото им и тягостно завръщане до България.
"Българските дипломати се намесиха успешно по трасето
И те, и французите ни съдействаха да се приберем. Забавянето се получи заради местните", разказват моряците.
Близо две седмици 16-имата бяха държани в хотел "Холидей Ин" в гр. Мукала, на 1500 км от столицата Сана, където пък е единственият български дипломат в тази арабска държава. На няколко пъти имаше информация, че моряците ни се връщат. Местното разследване и формалности по издаването на изходни визи обаче ги забави.
Самото пътуване до България също се оказало малък ужас. Първо йеменският самолет закъснял. Едва не изпуснали връзките за Прага от Франкфурт. "Целта ни беше само да се доберем до някое европейско летище", признаха моряците. Въпреки успешното им завръщане в София се оказа, че пак има проблем. Част от багажа им не бе пристигнал. От външно министерство обещаха да се погрижат. За тези, които не ги чакаха с коли, бяха осигурени микробуси.
"Ако се наложи, те са
готови да участват в разследването",
заяви след посрещането им на ВИП-а зам.-министърът на външните работи Петко Драганов. Заради неуредени още формалности се бавело връщането на тялото на Атанас Атанасов. Драганов очаква до седмица ковчегът да пристигне в България.
|
|