Сякаш цяла вечност мина от онази първа следизборна пресконференция на Волен Сидеров в НДК през 2005 г., когато един журналист запита новоиздигналия се в политиката националистически вожд: "Г-н Сидеров, вие нормален ли сте?" Тогава политици, медии и анализатори не спираха да се чудят как е възможно четвъртата по големина политическа сила в 40-ото народно събрание да е оглавявана от човек, прочул се с тирадите си срещу цигани и турци по тв "Скат" и антисемитските си писателските изяви. И докато разнищваха "болния мозък" на Сидеров, през 2006 г. той стигна до балотаж на президентските избори с Георги Първанов.

За няколко години "Атака" претърпя партийни метаморфози, разцепления, нови върхове и спадове. Въпреки че влезе и в 41-вото НС, националистическата формация стигна дотам, че изглеждаше на изчезване. И докато коментаторите продължаваха неуморно да анализират "болното съзнание" на лидера й, социолозите констатираха: по данни от края на февруари "Атака" може да вземе 7-8% от гласовете на парламентарния вот. Че



става въпрос за тенденция,



показа друго проучване от средата на март, според което 6.2% са твърдо заявилите, че ще пуснат бюлетина за националистите.

И как стана това, след като само допреди няколко месеца Сидеров сякаш беше опрял дъното? Най-напред дойде традиционното вече за партията му разцепление на парламентарната й група, което до края на 2011 г. за пореден път я остави на санитарния минимум от 10 депутати. Населеното с роднини и приятели партийно ръководство се разкъса и почти самоизяде покрай семейно-корупционни афери. Боят с мюсюлмани край софийската джамия "Баня Баши" затвърди репутацията на вожда като фашизоид. И даде удобен повод на управляващите от ГЕРБ елегантно да се измъкнат от нечистия съюз с "Атака", която близо 2 г. подкрепя безрезервно идеологически чуждото й правителство на Бойко Борисов заради някаква неясна облага. Цялата тази галиматия срина имиджа на партията и компрометира жестоко Сидеров пред собствените му избиратели. След това опитите му да си играе на безкомпромисен опозиционер нямаше как да хванат дикиш. В края на м.г. социологическите сондажи му даваха мижавите 1-2%. Изглеждаше сякаш само присъствието му в парламента продължаваше да му дава някаква политическа тежест.

Но нещо се беше случило в България, което пак наклони везните в негова полза. Ясно е какво - тази експлозия на обществения гняв през последния месец, която изкара стотици хиляди по улиците и пренареди дневния ред на политиците. И тук идва голямата изненада - в новата конфигурация "болният" Сидеров изведнъж започна да изглежда адекватен и политически актуален.

Нещата изглеждат удивително логично. Протестите започнаха заради недоволството на хората от високите им сметки за ток, наложени от чуждестранни монополи, разпределили си като торта пазара на еленергия в България. Кой говори от години срещу тях? Волен Сидеров. Улицата поиска държавата да се саморазправи с монополите - да изгони чужденците, да национализира бранша, да намали цените. Кой повтаря безспирно същото? Волен Сидеров. И когато протестиращите що-годе си систематизираха исканията, кой се нае да ги внесе в Народното събрание? Пак Волен Сидеров. Всъщност излиза, че този път на вожда дори



не му налага да яха вълната



на общественото недоволство. Тя сама го издига нагоре.

А и да не забравяме, че най-големите протести в цялата страна се проведоха на 3 март - националния празник на България. В този ден видяхме нещо ново - как социалните лозунги се смесиха с море от трибагреници. Този символичен момент отрази настроението на протестиращите, че не просто защитават гражданския си интерес, а се борят за нацията. Сидеров винаги е твърдял, че прави същото.

Този синтез на социално и национално, който видяхме по улиците и в исканията на протестиращите, има всички шансове да роди нови идеологии в България, а оттам и нови политически субекти. Засега обаче единственият му изразител с реален политически потенциал остава вождът на "Атака". И той го осъзнава много добре. Това ясно пролича във възхищението му към покойния лидер на Венецуела Уго Чавес. Приживе Чавес наложи в родината си своеобразен социализъм с националистическа окраска ("чавизъм"). И обра овациите на крайнолеви и крайнодесни по цял свят.

При този идеологически уклон и на фона на скоростното олевяване на българския народ не бива изобщо да се изненадваме, че Сидеров отново набира сила. Хората са бесни на системата, а "Атака" си остава единствената партия, която не се плаши от етикета "антисистемна". Май ще се окаже, че слуховете за кончината на националистическата формация са били силно преувеличени.

Все пак до изборите има още 2 месеца. Не е изключено "Атака" да не се задържи на същото ниво на популярност. Всъщност най-голямата заплаха за партията идва от ГЕРБ. Бойко Борисов заяви вече, че ще прави ляв завой. Ще направи и националистически. И това не е, защото Борисов е популист, а защото това е истинското му лице. Което усърдно прикриваше с фрази за евроатлантическите партньори и ЕНП. На тези избори Борисов ще се представи като българския Орбан и може да отнеме част от шоуто на Сидеров.