Президентството подхрани вчера съмненията за легитимността на част от кабинета, както и опасенията, че пред съда може да се атакуват и да бъдат отменени актовете на цялото служебно правителство и на отделни министри.

Най-голям е проблемът с премиера Марин Райков, който едновременно е и посланик във Франция в отпуск, както и с финансовия министър Калин Христов, който също е излязъл в неплатен отпуск като подуправител на БНБ и по закон единствено Народното събрание може да прекрати правомощията му. Сходно е положението и с просветния министър Николай Милошев, който е зам.-председател на БАН, както и с някои зам.-министри.

Проблемът възникна от това, че според решение № 18 от 2001 г. на Конституционния съд (КС) основният закон казва, че членовете на Министерския съвет трябва да отговарят на условията на народните представители. В Конституцията пише ясно, че депутатите (следователно и министрите) не могат да заемат и друга държавна служба. Според КС държавната служба "най-общо е дейност по осъществяване на функциите на държавата". Това означава работа по договор в което и да е звено на държавната администрация, в държавни ведомства, организации. Според КС ползването на отпуск, независимо дали платен, неплатен или служебен, не означава преустановяване заемането на длъжността. Напротив - заемането на тази служба продължава и през времетраенето на надлежно разрешения и ползван отпуск, което представлява и несъвместимост със заемането на министерски или пък зам.министерски пост. Ето защо, ако съществува ограничение за съвместяването на длъжността, това ограничение не отпада при ползването на отпуск, пишат конституционните съдии преди 12 години.

В опит да излезе от капана, в който само се вкара, президентството се опита да успокои ситуацията със странни аргументи. Например, че "през 1994 г. и 1997 г. са били сформирани служебни правителства, в които министрите са били в неплатен отпуск от предишните си работни места" и че това не е било оспорвано съдебно, "следователно е налице установена традиция относно съставянето на служебни правителства, която не се отклонява от нормите на Конституцията".

Позоваването на предишните две служебни правителства не е коректно, защото решението на КС е от 2001 г. и то действа оттогава, като е валидно и в момента. Колкото до аргумента, че досега не е имало съдебно оспорване - няма гаранция, че такова няма да има в бъдеще.

От администрацията на държавния глава твърдят, че "времето на отпуск е период, през който лицето не дължи полагане на труд и следователно не осъществява друга дейност, се осигурява възможността това лице да концентрира усилията си единствено към задачите на служебното правителство", докато КС казва точно обратното. От президентството стигат и до други правни "висоти" - че понеже служебното правителство действа при разпуснат парламент, "позоваването на несъвместимости, които важат за народни представители, няма връзка, тъй като такива просто няма". За капак идва и аргументът, че решението на КС не било за служебни министри, а за такива, избрани от парламента, каквото уточнение конституционните съдии не правят. Освен това за служебните министри важат всички изисквания като за министри в редовно правителство.

Единственият полезен ход на президентството сега е да поиска от КС тълкуване на Конституцията и произнасяне, че несъвместимостта не важи за служебен кабинет и за служебни министри. Както и да се моли 12-те конституционни съдии да се произнесат в подкрепа на неговата теза.

Със сигурност обаче сегашните аргументи на юристите на държавния глава няма да издържат. Очевидно там са наясно с това, след като президентът вече е освободил от длъжност главния секретар Екатерина Захариева и секретаря Деяна Костадинова, за да станат служебни министри.



КОЙ ОЩЕ Е НЕСЪВМЕСТИМ

Министърът на отбраната Тодор Тагарев е в отпуск от БАН. Заместникът му Ася Давидова е ръководител на отдел "Контрол на въоръженията и неразпространение" във външното министерство.

Министърът на образованието проф. Николай Милошев е в неплатен отпуск от БАН.

Зам. социалният министър Ваня Стойнева е в неплатен отпуск от дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите.

Здравният министър Николай Петров и заместникът му Мирослав Ненков са на договор във Военномедицинската академия и обясняват, че ВМА не е част от държавната администрация.