Социалните мерки на правителството се отлагат за април. Бюджетът е зле, но това не е притеснително. Всички в държавата трябва да проявят солидарност с най-бедните, макар да е неясно как. Това бяха основните послания на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера след над петмесечно прекъсване на социалния диалог.

В началото премиерът Марин Райков, който ден по-рано призова бизнесът да прояви солидарност с най-бедните, успокои работодателите, че правителството не смята да им извива ръцете с административни решения. "Никой не обмисля увеличаване на данъците. Нямаме намерение да упражняваме неправомерен натиск, някакво изкуствено увеличаване на заплатите в частния сектор извън това, за което се разберем", обясни той.

Райков даде да се разбере, че минималната заплата едва ли ще се увеличи, както искат синдикатите, защото това според бизнеса ще доведе до намаление на заетостта. Финансовият министър Калин Христов изнесе данните за бюджета към края на февруари, според които той е с по-голям дефицит, отколкото през същия период на 2012 г. "До момента имаме дефицит 730 млн. лв. по консолидираната фискална програма за първите два месеца при общо 1.1 млрд. за цялата година", обяви Христов. Но успокои, че не бива да се правят генерални изводи за провал, защото има сезонни плащания, някои от данъците са отложени във времето, което е в подкрепа на малкия и среден бизнес.

В края на февруари 2012 г. дефицитът бе 565 млн. лв., като част от изоставането тази година идва и от плащането на тримесечна вместо месечна основа на авансово удържания корпоративен данък. Така приходите от корпоративен данък за януари т.г. са едва 8.8 млн. лв. срещу 68.4 млн. през януари 2012 г. Подробни данни за изпълнението през февруари още няма. Министърът все пак призна, че несигурност в приходната част на бюджета има, защото и финансовата, и икономическата ситуация в Европа е влошена в сравнение с прогнозите, при които е правен бюджетът.

Христов се изуми, че всички предложения са представени само като ползи за бюджета, без да се отчитат разходите. Според него, ако всяка мярка носи единствено ползи, отдавна е щяло да бъде реализирана. И даде за пример с емитирането на дълг, което се предлага, без да се отчита, че това ще вдигне лихвите, ще натовари бизнеса и ще доведе до намаление на работните места. Христов каза, че резервите за подкрепа на най-уязвимите хора у нас най-вероятно ще се търсят в разходите за издръжка на администрацията. Според него разходите за инвестиции не са достатъчно гъвкав източник, тъй като националният ресурс за инвестиции през тази година е в размер на едва 240 милиона лева, а останалите разходи са свързани със съфинансирането на европейски проекти в последната година от програмния период.

Дебатите по същество бяха само повторения на вече познатите идеи да се пипнат основно капиталовите разходи, за да има пари за бедните и пенсионерите с ниски пенсии, и в никакъв случай да не се пипат парите за инвестиции, защото това ще удари бизнеса. Работодателските организации настояха държавата да преведе всички забавени плащания.

Накрая вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова поиска социалните партньори да излъчат представители за работна група, която още от вторник да започне да обсъжда кои мерки за подкрепа на най-уязвимите са реалистични. А в четвъртък вече трябва да е ясно с какъв ресурс разполага правителството за тях. В началото на април ще има нова тристранка, която да реши в крайна сметка кой какво ще получи, за да се справи с бедността.



ПУБЛИЧНОСТ

За първи път заседанието на тристранката беше излъчвано онлайн на специален сайт. Това беше приветствано от социалните партньори, което означава, че следващото заседание също ще може да се гледа. Така всеки ще знае кой и как защитава интересите му.