Около 7 млн. лв. са забавените плащания към обучителни организации и бизнеса само по три ключови схеми на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Това призна вчера зам. социалният министър Ваня Стойнева, която отговаря за усвояването на социалните евросредства.

Гордостта на бившия социален министър Тотю Младенов - схемата за осигуряване на стаж в реалната икономика на младежи, се оказва една от проблемните в плащанията. По нея АЗ дължи на бизнеса 2.5 млн. лв., а разплатените средства са 10 млн. лв. Общият бюджет на схемата е 35 млн. лв. за осигуряване на стажове на около 9000 младежи.

2.5 млн. лв. дължи АЗ и на обучителни организации по една от най-популярните схеми "Аз мога". Тя беше отворена през далечната 2009 г. с бюджет от 51 млн. лв., с който се финансира обучението, квалификацията и преквалификацията на над 55 000 заети. Вече три години по нея не се кандидатства, но вървят курсове на одобрени кандидати. До момента разплатените средства са 38.5 млн. лв.

Проблеми има и с плащанията по продължението на "Аз мога" - "Аз мога повече". За проведени и отчетени курсове обучителни организации чакат 1.7 млн. лв. Схемата беше отворена през 2011 г. с бюджет от 100 млн. лв., след като ресурсът по първата не стигна за близо 20 000 кандидати. По нея трябва да бъдат обучени над 115 000 заети, които чакаха с часове на опашки да подадат заявления. В момента са разплатени 26.7 млн. лв.

Ваня Стойнева обясни забавянията с големия интерес към трите схеми и обеща всички суми по младежката програма да бъдат разплатени до края на май, а по двете схеми за заети - още до края на април. "Разбира се, срещу изрядни документи", каза тя. Не е ясно обаче колко са общо забавените средства по всичките около 160 отворени схеми.

При многобройните питания на "Сега" защо се бавят средства по оперативната програма от АЗ обикновено отговаряха, че е заради неизрядни документи. И никога не са давали конкретни суми на забавянията с обяснението, че процесът е динамичен. Работодатели обаче твърдят, че понякога изискванията са абсурдни, искат се всеки месец едни и същи документи дори без промяна на данните в тях. Честа практика е да се сменят формуляри при вече стартирали програми, което налага повторно писане на отчети.

Според Стойнева вече са нормализирани плащанията по други големи схеми - "Развитие" и "Подкрепа за заетостта", по които се осигурява обучение и се субсидира заетост на безработни, а работодателите са основно общини. Преди година при тях имаше огромни забавяния с по 4 - 6 месеца, което докара общините до невъзможност да плащат заплати.

РИСК

За да не връща пари на ЕС от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", за 9-те месеца България трябва да усвои 582 млн. лв., което на практика е 1/4 от целия бюджет на програмата от 2.4 млрд. лв. За да не се стигне до загуба на средства има план колко пари на месец средно трябва да се одобряват. АЗ, която управлява най-много от парите - близо 1 млрд. например, трябва всеки месец да одобрява плащания за около 40 млн. лв. Към момента за март те са 35 млн. лв. За януари и февруари одобрените разходи по цялата програма са 85 млн. лв. Въпреки това данните на ЕК показват, че място за оптимизъм няма. Към края на февруари възстановените средства за 6 г. от старта на програмата са около 630 млн. лв., или едва 30%. Разплатените пък са 850 млн. лв., или 35% от бюджета, и ръстът им спрямо януари е само с 2%. През февруари плащания от ЕС не са отчетени.