България е абсолютен рекордьор на Европа по брой на съкратените учители, показва мащабното проучване "Финансиране на образованието в Европа: въздействието на икономическата криза". Докладът е подготвен от образователната мрежа "Евридика" по поръчка на Европейската комисия и обхваща периода от 2000 до 2012 г.

България отбелязва трайно намаление в броя на учителите - за периода 2000-2007 г. преподавателите в цялата образователна система са намалели с 13.1%, а от 2007 до 2010 - с още 12.8 процентни пункта. Това е най-драстичното свиване на преподавателския състав в рамките на ЕС, показват данните от проучването. По данни на НСИ само в общообразователните училища у нас учителите са намалели със 17 507 - от 63 752 през учебната 2000/2001 г. на 46 245 за учебната 2011/2012 г. Словакия предприема масирано съкращаване на учителите за периода до 2007 г. - с 15.2%, но в последващия период този процес се забавя до 6%. Чехия, Франция, Италия, Унгария, Полша и Румъния също отбелязват намаление в общия брой преподаватели на пълно работно време, но съкращенията са много по-малко. За сравнение - Кипър е увеличил броя на учителите за седемгодишния период с цели 31.4%, а от 2007 до 2010 г. - с още над 10%.

Почти половината от европейските държави отбелязват спад в броя на учителите на пълна заетост в основното образование както преди, така и след началото на финансовата криза. В много случаи това намаление се дължи на намаляване на броя на учениците, отбелязват анализаторите на "Евридика". Данните на НСИ показват, че за 12-годишния период учениците в общообразователните училища са намалели с 258 549. Демографската криза доведе до оптимизация на училищната мрежа, но пет години след реформата част от родните анализатори имат съмнения за ефективността на предприетото драстично свиване на училищната мрежа.

В същото време в европейското проучване се отбелязва, че намаляването на преподаватели води до влошаване на съотношението ученици - учител в България - от 16.8 деца на един педагог през 2000 до 17.6 през 2010 г. Влошаване на тези показатели има и в началното образование, стабилно засега е съотношението ученици - учител само в горен курс. Влошаване по този показател в началното образование се наблюдава и във Франция, Италия и Унгария, докато в Латвия и Румъния нивата са стабилни. България е сред трите държави в ЕС - заедно с Литва и Португалия, които отбелязват и спад в броя на преподавателите във вуз, докато броят на студентите у нас не намалява - напротив увеличават се с 36 700 за последните 12 години (по данни на НСИ).

Държавата ни е в дъното и по друг показател - разходи, отделяни за преподавателския състав. Средното ниво на разходите за персонал в ЕС е 70% от годишните разходи за образование, докато у нас то е 58.7%, сочат данните за 2009 г. След нас са само Чехия (51.9%) и Ирландия (56.5%). За последните 12 години сривът в разходите за персонал у нас е близо 12 процентни пункта, докато за ЕС средното намаление за периода е 2.2 процентни пункта. В групата на държавите, в които намалението е повече от 8 процентни пункта, попадат Кипър, Полша и Словакия. В същото време анализаторите посочват, че във всички страни образователните системи са силно зависими от преподавателите и останалия персонал.

По отношение на заплатите България е една от страните, където минималната заплата не се променя през периода 2011-2012 г. Въпреки това, поради установената система на делегирани бюджети, всяко училище в зависимост от усвояемостта на бюджета си може да плати добавка на учителите. По този начин реалната средна работна заплата за учителите и училищните директори се е повишила с 3% между 2011 г. и 2012 г. Въпреки това България все още е сред страните с най-ниските заплати на учителите в Европа, се отбелязва в доклада.



МАКРОРАМКА

България попада в групата на държавите - заедно с Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Полша, Словения, Словакия, които през 2011 и 2012 г. са намалили публичните разходи за образование между 1 и 5%, докато Гърция, Италия, Кипър, Латвия, Литва и Румъния са орязали бюджетите за образование с повече от 5%. Следва да се има предвид обаче, че реалната сума на публичните разходи в отделните държави е различна и дори България да е отбелязала минимално намаление на бюджета си за сектора, той пак е в пъти по-нисък спрямо повечето европейски държави.



ПОДКРЕПА

България, Дания, Кипър и Норвегия са държавите, които отделят поне два пъти повече от средния за ЕС дял от публичните разходи за образование за директна подкрепа на ученици и студенти. За грантове и заеми през 2009 г. държавите от ЕС са отделяли около 6.7% от общите разходи за сектора, докато в четирите държави за директна подкрепа са отпуснати 13 на сто. Въпреки това съществуват различия между държавите по отношение на общото ниво на пряко финансиране, както и големи различия в размера на разпределените за учениците и студентите средства.