В последните години България е относително стабилна и заема почти едни и същи позиции според индекса на човешко развитие, заяви шефката на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за България Марта Руедас. Тя представи вчера Световния доклад на ООН за човешкото развитие за 2002 г., както и частта му за България. В представянето участваха вицепремиерът и министър на регионалното развитие Костадин Паскалев, депутати и кметове.

Стоенето на място обаче е успокоително на фона на позициите на останалите от нашата черга. От бившия соцблок само Унгария и Полша след 1990 г. са се изкачили нагоре по критериите за човешко развитие.

Индексът се изчислява на базата на три показателя - очаквана продължителност на живота, ниво на образование (грамотност плюс записали се деца в училище) и БВП при крайното потребление на глава от населението. ООН прави годишни доклади за човешкото развитие от 1990 г.

За 2002 г. България е класирана на 62-о място сред 173 страни. Миналата година бяхме 57-и измежду 162 държави. Страната ни леко е отстъпила - сега трябваше да сме на 61-о място, за да останем на нивото от 2001 г. Въпреки че сме в челото на групата на средноразвитите страни, непосредствено пред нас са държави като Русия, Беларус и Куба. Централна Европа е далеч преди България: Словения е 29-а, Чехия - 33-а, Унгария - 35-а, Словакия и Полша - на 36-о и 37-о място. Непосредствено след нас са Румъния и Либия, още по-назад - Турция и Албания.

Доклад "2002" - и за света, и за България, не дава оперативна политическа представа кои управления имат заслуга или вина за промяната в индексите, защото те са изготвени на базата на данни отпреди около 2 г. На практика докладът за 2002 г. за нашата страна дава представа за състоянието й по времето на Иван Костов.



каре



ПЪРВИ И ПОСЛЕДНИ



Най-развити според индекса на човешкото развитие са областите София-град, Габрово, Враца, Ст. Загора, Бургас и Варна. Най-изостанали са Кърджали, Търговище, Разград, Пазарджик, Силистра и Сливен. Водеща роля тук играе икономическото състояние на областите. Доброто образование и високата очаквана продължителност на живот имат компенсиращо влияние в общото класиране на по-изостаналите области. Наблюдава се обаче тенденция в последните 3 г. на увеличаване на броя на записалите се в начално, основно и средно училище. По комбинирания образователен индекс челници са Столична, Пернишка, Кюстендилска, Габровска и Великотърновска област. По очаквана продължителност на живота пък освен София и Габрово отличнички са Смолян, Благоевград, Пловдив и Кърджали. Населените с повече турци и роми области и общини са с по-ниски стойности за образование, продължителност на живота и разполагаем доход.

-------



Докладът тази година се отказва от класация на 262-те общини, а залага на сравненията между общините в рамките на съответната област. Там са и по-големите разлики - особено между общините в рамките на развитите области. Оказва се, че област Враца дължи немалко за рейтинга си на община Козлодуй, т.е. на АЕЦ "Козлодуй". Има значителни различия и между съседни общини в рамките на една и съща област. Това според авторите на доклада пречи на евроинтеграцията. Страната ни трудно би се присъединила към ЕС, ако различните области и общини живеят в различни Българии.

Докладът повдига и въпроса доколко адекватно е сегашното административно-териториално делене на страната и дали не е по-добре да имаме 6 или 9 области вместо 28. В този дух често се изказваше в продължение на година и министърът на държавната администрация Димитър Калчев. Вицепремиерът Костадин Паскалев обаче вчера се обяви против бъдещо делене. Той нарече "глупост" идеята да има нови мегаобласти, които да съвпадат със сегашните 6 района за планиране, на които е разделена страната. Според Паскалев много по-важно е областните управители и областните съвети да се избират пряко от населението. Той се обяви и за скорошно въвеждане на финансова самостоятелност на общините, за което бе подкрепен от кметовете от различни цветове.