Мисията на кабинета "Борисов" бе да разобличи обрания бостан на тройната коалиция и да бодне тук-там по някой стрък, че да започнем да се оправяме. Като теглим чертата, какво излиза: "За 4 години Миро изяде картофите", пише "Преса". Вече нямаме нито бостани, нито картофени пояси. Докато земеделието било в ръцете на бившия министър М. "Мършата" Найденов, реколтата от картофи намаляла с 80%. В резултат на това "купуваме 90% вносни зеленчуци и плодове".

"Труд" пропагандира нов челен опит: "Кмет дава без пари ниви на бедни". Очевидно спасението на гладните е в техни ръце. Няма какво да се размотават по партийни събрания и митинги, а да грабват мотиките, защото нито депутати, нито министри ще ги нахранят.

Работата е сериозна, добавя "24 часа", защото "България е шампион по неравенство на бедни и богати". Според данни на Евростат "у нас е най-висок делът на гладните в цяла Европа". Ето ви парадокс: хем гладуваме, хем чакаме другите да ни заситят чрез внос на земеделска продукция.

Така ще е, като забравяме класиците. Какво пише Дядо Вазов през 1899 г. в новелата "От ралото до урАта"? "Кога излязох из село, аз се сетих и погледнах наляво: видях нивата на дяда Мине. Тя беше запустяла, от години парясана. Буренак и тръне по нея. Приличаше на умрял човек и ми дойде да заплача... И пак възкръсна в ума ми оня хубав спомен, когато пъргавият и жив Стоичко ми правеше с ръка знак за поздрав, весел и независим, като пореше дълги бразди с ралото, с благородното и честно българско рало. Де бе сега Стоичко? Никога няма вече да изкара от тая нива своя насъщен хляб. Той ще го изкарва чрез викане "ура" и "долу", додето е жив."

Повече от век мина и главите ни не узряха, че политиката не храни народа, а му дърпа и последния картоф от устата. Тичайте сега на избори и не забравяйте, че между урна и фурна има разлика.