- Трябва ни рестарт! - откри срещата бившият премиер. - Такъв, че да ни запомнят още веднъж завинаги. Защото народът пак ще ни избере. Всеки трябва да даде всичко от себе си, така, както аз дадох на народа си и себе дори! И този път - с нещо такова, дето славата ни дивна ще се празнува вместо Нова година - от сурва на сурва и от век на век!

Партията се бе събрала да решава важен въпрос - листите. Всички кандидати за депутати тръпнеха - лично премиерът, макар и временно бивш, ще ги препитва... Уж бяха готови, то кой не е готов да стане депутат, структурите ги бяха номинирали и облекли в доверие, ама... Нерви! Цялото партийно ръководство седеше отпред, отмяташе чавки в папки и никому дума не казваше...

А квази-бившият премиер - най-отпред, с пура. Викне пред себе си кандидат, па попита направо:

- Ти какво ще обещаеш на избирателите?

Посоченият бодро рапортува:

- Всичко.

- А на партията? - продължава премиерът.

- Още повече - отговаря кандидатът.

- По-конкретно?

- На народа ще обещая каквото той поиска. За изпълнението - ще видим. На партията - както до вчера. Отстоявам законите, които ни трябват, лобирам денонощно за нашите фирми, винаги гласувам срещу опозицията. Никога не предавам партията.

Премиерът чавкира името на кандидата, а той отстъпва място на следващия.

- Аз - изпъва ръце по кантовете друг верен номинант на структурите, - ще направя всичко, което вие наредите. Ако трябва - няма да спя, ако се наложи - няма да ям, но ще изпълня всичко точ в точ. Ние сме военни хора!

- Браво, седни си - хвали го премиерът. - Давайте нататък!

Нататък кандидатите чинно стават и обещават усилна работа според силите си.

- Аз ще се боря с опозицията по всички начини. Изобщо няма да им давам думата, а ако все пак проговорят, няма да ги слушам - пали се един.

Друг люто се кълне:

- Никъде и по никакъв повод няма да оставя спокойна опозицията, тези крадци и мошеници бял ден да не видят.

- Аз ще работя с младите - вдъхновява се, - ще организирам национален турнир по футбол на малки вратички и после ще изнесем опита си зад граница. Цяла Европа да види, че ние мислим за поколенията след нас.

Той отмяташе имената в списъците, кандидатите се препотяваха, но пък си тръгваха лъчезарни.

Накрая останаха само по-предните от партията. И тогава един се осмели и попита:

- А вие, господин премиер, когато вземем властта отново? Какво ще обещаете?

Той рече:

- Министър-председателят не обещава, а работи. Денонощно и всеотдайно за благото на народа и евроатлантическите цености. Знаете, аз мога да работя по 25 часа в денонощието за този народ. Не ям, не спя, хората заслужават това. Знаете, имаме приоритети - образование и наука. Ще проведем реформа - всяка калинка с легална диплома! Бакалаври с лаври, магистри - министри и тути кварти... Здравеопазване, обществен ред и социална справедливост - голяма терца от разни бои. Да излекуваме в циклотрона всички травми по гръбнака на организираната престъпност, за да излезе от реанимацията и да влезе в съдебната зала! Да нахраним социолоците и статистиците, монополите сами ще се наплюскат. Благоустройство като слънце: саниране и паниране на панелките, инфраструктура без прокуратура, твърдо НЕ на инфрачервените прашки... Най-сетне - електронно правителство на полупроводниците; по-следващия мандат - цели, че и на клъстери.

Дръпна от пурата, стори жест, изобразяващ мисълта "всичко е суета и пепел, от която възкръсваме", издуха и обобщи:

- За себе си - нищо. Почти. Мачовете на малки вратички са ми кристална мечта. И карето за белот. Тях ако ми осигурите, другото от мен - все така ще си режа лентичките. Ще издеяна още 3-4 мандата като момченце, това народът добре го знае. Днес кръвното ми е космонавтско, възрадвай се, народе!!!!

Ръководството стана и стройно запя Одата на радостта.