Напоследък нашумяха случаи с жертви на престъпления, които многократно са сигнализирали в полицията, прокуратурата или другаде, че получават заплахи за живота си. Един от по-пресните примери бе убийството на млада жена във Велико Търново, последвано от самоубийство на извършителя.

В Наказателния кодекс (НК) съществува малко позната на гражданите разпоредба, която е сравнително ефикасно средство за защита от престъпни посегателства срещу тяхната личност. Става дума за разпоредбата на чл. 144 от НК, формулираща



престъплението "закана"



Текстът е в Глава втора на НК, озаглавена "Престъпления против личността", в Раздел пети, озаглавен "Принуда".

Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НК гласи: "Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот, или против личността или имота на неговите ближни, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева."

Цитираният текст се нуждае от няколко съществени разяснения:

На първо място, важно е да се знае, че отправящият заканата



трябва да се заканва с извършване на престъпление,



а не с извършване на някакво друго правонарушение. Заканата може да включва извършване на престъпление срещу личността или имота на заплашваното лице (например нанасяне на телесна повреда или палеж на негово жилище). Но тя може да включва и извършване на престъпление срещу личността или имота на лица, които са "ближни" на лицето, спрямо което е отправена заканата. От своя страна понятието "ближни" е изяснено от друга разпоредба на НК. Чл. 93, т. 10 от кодекса сочи, че "ближни" са съпрузите, възходящите, нисходящите (включително осиновени, доведени и заварени) роднини, братята, сестрите и техните съпрузи, както и роднините по съребрена линия до четвърта степен.

На второ място, за да е налице престъплението "закана" по чл.144 от НК, не е достатъчно само отправянето на заплаха за извършване на престъпление. Абсолютно необходимо е освен това заканването да може



да възбуди основателен страх



за неговото осъществяване. По този въпрос многократно са се произнасяли с решения различни състави на Върховния касационен съд. Обективно заканата трябва да сочи, че съществува възможност да бъде осъществено престъплението, което се съдържа в нея, да личи оформено решение за това. Но дори и да не представлява израз на оформено решение за извършване на определено престъпление, деянието по чл.144 от НК ще е налице, когато психическото състояние на дееца прави вероятно бързото пораждане на такова решение и действие за неговото осъществяване. С други думи, необходимо е деецът да се намира в такова състояние, при което има вероятност той да реализира своята закана, както и да съзнава нейното съдържание. Когато заканването е направено по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, тогава престъпление по чл.144 от НК не е осъществено.

На следващо място, чл. 144, ал. 1 от НК поставя и друго условие: заканването



"би могло" да възбуди основателен страх

за осъществяване на престъплението. С други думи, не се изисква реално да е възникнал страх у заплашеното лице. Но е необходимо отправящият заканата да съзнава факта, че заплашването достига до съзнанието на заплашваното лице и то я възприема като действителна и способна да възбуди основателен страх у него. Най-чистата хипотеза, разбира се, е когато заканата действително е възбудила основателен страх у заплашвания.

Разпоредбата на чл. 144 от НК формулира и няколко допълнителни признака, при които престъплението "закана" се наказва по-тежко.

В чл. 144, ал. 3 е посочено, че наказанието е лишаване от свобода



до три години или пробация,



когато деецът се е заканил с убийство. Не е необходимо към момента на отправяне на заканата да е налице предварително оформено решение за извършване на убийство. Но във всички случаи е необходимо заканата с убийство да възбуди основателен страх у заплашваното лице. Същото по-тежко наказание се налага и когато заканата е отправена от лице, занимаващо се с охранителна дейност; от служител в организация, извършваща охранителна или застрахователна дейност; от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка; от лице от състава на МВР или представящо се за такова; от лице, действащо по поръчение или изпълняващо решение на организирана престъпна група, или на организация или група, която сключва сделки или извлича облаги чрез използване на сила или внушаване на страх.

Освен това в чл. 144, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева, когато заканата е отправена спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползващо се с международна защита.



Какъв е наказателно-процесуалният ред за защита



от престъплението "закана"?

Престъплението "закана" по чл. 144, ал. 1 от НК е от категорията на т. нар.престъпления от частен характер. Това означава, че не се провежда досъдебно разследване, в делото не участвуват прокурор, следовател или дознател и цялата доказателствена тежест се поема от пострадалото лице, което добива статут на "частен тъжител".

За целта е необходимо пострадалият, т.е. лицето, спрямо което е отправена заканата,



да подаде писмена тъжба до районния съд



по местоизвършване на заканата. Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Тя трябва да е подписана от подателя. Съобразно чл. 57, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) тъжбата трябва да се подаде в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

На съдебното заседание обективната истина може да се установи чрез всички предвидени от НПК способи за събиране на доказателства: разпит, оглед, претърсване, изземване, експертиза, следствен експеримент и разпознаване. Важна особеност на делата от частен характер е тази, че частният тъжител (т.е. пострадалият) не може да бъде разпитван като свидетел.

Когато става дума обаче за престъплението "закана" по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от НК (разяснени по-горе), делото е от общ характер. По правило за тези престъпления следва да се проведе полицейско производство като форма на досъдебно разследване. Разследващ орган в този случай е дознател от МВР. За целта пострадалото лице трябва да направи



съобщение до прокурора или дознателя



за извършеното срещу него престъпление. Такова съобщение може да подаде и всяко друго лице. Писменото съобщение трябва да е подписано, а за устното се съставя протокол. Ако са налице достатъчно данни, прокурорът или дознателят са длъжни служебно (ex officio) да образуват полицейско производство с постановление и да проведат всестранно, обективно и пълно разследване.

Полицейското производство може да се проведе под две форми: дознание или бързо производство. След приключване на разследването прокурорът внася обвинителен акт в съда, където въпросът се решава чрез присъда след провеждане на съдебни заседания. При делата от общ характер пострадалото лице може да се конституира като частен обвинител. Няма пречка то да бъде разпитвано като свидетел.

Разбира се, много често престъплението "закана" изисква



своевременната намеса на органите на реда



с оглед предотвратяване на по-тежки последици. За целта пострадалото лице следва да сигнализира до полицейските органи от Министерството на вътрешните работи. По силата на чл. 63 от Закона за МВР полицейските органи разполагат с правомощието да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Протоколът се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

Съобразно чл. 70 от Закона за МВР полицейските органи разполагат и с правомощието да задържат лица при определени предпоставки, включително и лица, извършили престъпление (чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР). Срокът на задържането не може да бъде по-дълъг от 24 часа.