Зала "Армеец" вибрираше от Народ, ръченици и позитивна енергия тип "народна", естествено.

15 хиляди членуващи и симпатизанти на Партията напълниха утробата на Красавицата в мултиембрионална бременност. Залата чувстваше вътреутробното движение и знаеше, че ще роди нещо велико и страховито.

- Насам, народе! - викаше гражданин, останал извън залата. - Насам, хора, Батко е изпълзял! Слепите виждат, глухите чуват, Лени Рифенщал ще снима, Батко ще говори истината и само истината! Цецерон ще държи реч за значението на Цецерон. Веско Маринкин ще чете интимни есемеси. Лилето ще говори за любовния живот на талпите...

...Дори нямаше нужда охраната да се намесва. Членско-симпатизантската маса разпозна провокатора, тихомълком го изнасили и го пусна за кротка инквизиция в детския парти кът на ГЕРБ-Соколета. Екзекуторите се похвалиха един друг, че не са прости като някои партии, дето ги правят тия неща пред включени камери. Европейско развитие, майка! Цивилизация!

***

Цецерон излезе на сцената и през публиката премина вълнообразна тръпка като при нахлуване в образцов дом неделя вечер.

- Прилича на Георги Димитров в Лайпциг - просълзи се матрона от ГЕРБ-Баби. - Бабин сладък! - плесна с ръце и прегърна съседката си; двете зарониха омайни като транквиланти сълзи.

Цецерон заговори за генезиса на Партията и за своя генезис; за успехите на Партията и за своите успехи; за регионалното развитие и благоустройството и за своето благоустройство:

- Ако не бяхте вие, нямаше да го има Цецерон! - гърмеше ораторът, а гигантският му образ жестикулираше от екрана зад гърба му. - Ако не бяхте вие, имотното ми състояние щеше да е нещо съвършено импотентно, а консултации щях не да давам, а да приемам. От тъщата! (Бурни и продължителни овации.) Вие сте почвата, на която поникна това велико цвете герберът, връз който съответно кацна калинката. Ако не бяхте вие, аз щях да бъда нещо, извинете ме за израза, щях да бъда нещо нищожно като недоварено зърно боб или сплескано блатно кокиче. И това не е евтин популизъм, а истината, гледана от упор в очите. Ако не бях аз да прекърша гръбнака на тежката организирана престъпност, същата щеше да получи само гръбначно изкривяване, нагърбена с материалните богатства, придобити чрез рекет, убийства и сексуален тормоз на почтеното население, което, пак повтарям, сте всички вие в тази зала! Аз няма да позволя с вас да се гаврят пипалата на Октопода, който в недалечното минало се бе впил с всичките си вендузи във високите етажи на властта и правоохранителната система! (Овации.)

***

Цецерон представи водачите на листи, като апотеоз представи и Батко; който очевидно бе закусвал с харизматиквеник, защото тръпката през залата при появата му бе нещо несравнимо величествено - като закъснение на цикъл с 25 минути или климактерична поредица от топли и студени душове. Публиката ахна; притихна. Матроната от ГЕРБ-Баби съвсем загуби фокус от влагата в очите и вече не знаеше за какво да мечтае.

Батко заговори:

- Няма да говоря за други партии - (и посвети 2/3 от речта си на Сартр - "Адът, това са другите"). - Но ще ви кажа нещо за себе си. Наслушах се на глупости, че съм бил диктатор. Кой диктатор си подава оставката? И къде е наистина Лени Рифенщал? Няма я. Умря преди десет години. За каква диктатура говорим тогава!? Казват, че съм запял на нов глас - "Я елате, Лиленца, при Батко". Отново лъжа! Аз си знам класическия текст - "Я елате, пиленца, при Батко". И най-вече пилето на Комара да ми дойде, ох как ще му оскубя перушината! (Стендинг овейшън с отделни викове: "На грил!"; "На горелка!"; "Птичка му майчина!".)

***

Ораторите се изприказваха.

Дойде часът на Веско Маринкин. Той разказа, че Цецерон най-после му е вдигнал и му обещал като Уинстън Чърчил кръв, пот и сълзи. И жлезите му с външна секреция интензивно заработиха.

Маринкин запя и публиката се разтика кой откъде е.