Социалната политика ще остане ориентирана единствено към запазване на сегашното статукво и през следващите три години въпреки всеобщо признатата грешка на предишните управляващи, че 4 години не са направили нищо за доходите. Това показва средносрочната бюджетна прогноза, изготвена от служебното правителство.
Бюджетът на социалното министерство, в който влизат и парите за социални помощи и политики на пазара на труда, се увеличава едва с около 5 млн. лв. през 2015 г. спрямо 2014 г. - от 977.5 млн. лв. на 982.4 млн. лв. През 2016 г. увеличението е с 8 млн. лв. до 990.4 млн. лв. Увеличението е толкова незначително, че би покрило единствено ръста на минималната заплата, която догодина трябва да стане 330 лв., а през 2016 г. - 350 лв., и с която са вързани някои социални заплати, като например на приемните родители.
За сравнение прогнозата предвижда бюджетът на Министерството на отбраната да се увеличи от 2014 г. до 2016 г. от 1.080 млн. лв. до 1.126 млн. лв., или с около 46 млн. лв. А на Министерството на вътрешните работи - от 1.162 млн. лв. до 1.249 млн. лв., или с около 87 млн. лв.
България е държавата, която отделя най-малък процент от брутния си вътрешен продукт за социални плащания, но парите не само няма да се увеличат, а и дори ще намаляват, личи още от прогнозата. Според нея за помощи ще отиват едва 2.3% от БВП през 2016 г., като той намалява ежегодно с 0.1 процентни пункта от 2.7% през 2012 г. Още по-сериозно се предвижда да намаляват и разходите за социално осигуряване и грижи, които през 2012 г. са били 15.1% от изработеното от българската икономика, а през 2016 г. вече са 14.4%.
Това може да се обясни с неособено оптимистичните прогнози за пазара на труда, където се очаква наетите да започнат да нарастват по-сериозно чак в края на прогнозния период през 2016 г. Така все по-малко хора ще имат право да ползват помощи. Както "Сега" писа, безработицата, която през т.г. трябваше да е 12.4%, колкото и през 2012 г., според новата прогноза вече ще се увеличи на 13%, а през 2014 г. ще се свие до скромните 12.8%. След това се очаква някакво стабилизиране на пазара на труда.
Тежката пенсионна реформа трябваше значително да намали дефицита в НОИ, но на практика няма голяма разлика в разходите за пенсии в следващите години. През 2013 г. се очаква те да са 9.8% от брутния вътрешен продукт, а през 2016 г. ще паднат до 9.4%. Според документа ще продължи "последователната политика на по-достъпно и по-качествено здравеопазване". На практика обаче досега тази политика води само до затваряне на малки болници в труднодостъпни области, които нямат друг сигурен достъп до здравеопазване, а страната ни е сред държавите в света, в които се доплаща най-много за здравеопазване. Според прогнозата въпреки постоянния недостиг на средства в здравеопазването финансирането на сектора спрямо брутния вътрешен продукт също намалява постоянно до края на периода - от 3% през т.г. до 2.8% през 2016 г.
ЗАПЛАТИ
Според прогнозата от 2013 г. до 2016 г. средната заплата ще се увеличава с минимални темпове от 4.5 - 6%. Това ще бъде основно заради преструктурирането на икономиката и насочването й към високоспециализирани отрасли, където трябват и по-висококвалифицирани и скъпоплатени работници, отчитат от финансовото министерство.
|
|