Знаете ли колко съдии работят в Софийския градски съд? А във Върховния административен съд? Какво ще кажете за броя на прокурорите в Софийската градска прокуратура или пък друг разследващ орган, който редовно влиза в новините? Тези данни са публични, но ако човек разчита само на информационния поток, за да ги разбере, ще остане дълбоко разочарован, защото медийното съдържание от години се доминира от един и същи фигури. Едва ли този факт може да бъде обяснен само с притеснението на останалите да застанат в светлината на прожекторите или пък с амбицията на първите да не излизат оттам. Големият въпрос е случайно ли е това.

Факт е, че



обществото познава по десетина прокурори и съдии



и двама-трима следователи. Този факт говори достатъчно за това колко случайно се разпределят делата в системата. Разбира се, това не е достатъчно, за да се каже, че тези институции не изпълняват изцяло задължението си по закон да възлагат делата на случаен принцип. Частични отговори в тази посока обаче могат да дадат реакциите на същите институции, когато стане дума за проверка, както се случи съвсем скоро.

Преди две седмици на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) се разрази безпрецедентен и необясним скандал. Не че членовете на този орган не са се карали и друг път по не особено красив начин, напротив. Този път скандалът изникна сякаш от нищото. Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев се ядоса на председателя на комисията по конфликт на интереси към съвета Незабравка Стоева. Причината беше една проверка на случайното разпределение на делата, организирана от нея, в която участваха представители на неправителствени организации (НПО). Интересното обаче бе, че Колев се разгневи десетина дни след като инспекцията в оглавявания от него съд, както и тази във Върховния касационен съд, беше приключила. Това обаче не му попречи да обвини Стоева в некомпетентност и да попита защо не му е бил изпратен поименен списък на проверяващите, какво точно са правили те вътре, как са избрани, компетентни ли са изобщо и т.н. В позицията си Колев беше подкрепен от главния прокурор Сотир Цацаров, който заяви, че няма да допусне в прокуратурата да го проверяват лица, които нямат подобни правомощия.



Иначе казано - НПО-тата да си гледат работата



За самата проверка Стоева обясни, че е залегнала в годишната програма на съвета и е по препоръка на Европейската комисия.

Резултатът от скандала беше, че съветът гласува последната проверка - в Софийския градски съд (СГС) - да се направи от друга комисия, т.е. по команда подкрепи главния прокурор и Колев. Начело на тази инспекция трябваше да застане единственият опозиционно настроен член на ВСС - Калин Калпакчиев. Веднага се появиха съмнения, че Колев се опитва предотврати проверката в СГС, където началник е Владимира Янева - семейната приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Ден по-късно съдии от СГС написаха писмо, в което настояха проверката в техния съд да не се отлага и да участват НПО-та. В крайна сметка това се случи. Резултатите не са официално оповестени, но вече има доста индикации какво са открили гражданските организации.

Системата за случайно разпределение във ВАС позволява манипулиране - това е основният извод. От въпросната човешка намеса обаче не остава следа. Как се случва това? В момента ВАС, както и още 164 съдилища, сред които СГС, използват системата Law Choice. Това е софтуер, разработен по поръчка на ВСС, чрез който делата се разпределят уж случайно. Според изводите от проверката на НПО-тата програмата е с изключително слаби защити и на практика може да бъде пробивана, стига някой да поиска. На всичкото отгоре, от това няма да остане следа.

Как обаче конкретно дело стига до "правилния" съдия? Според изводите на НПО-тата системата позволява да се променят данните за натоварването на съдебните състави. Т.е. може да се случи така, че определен съдебен състав, който има 100 дела, изведнъж да се окаже много слабо натоварен с 10. Така системата директно праща делото при него. Според резултатите от проверката подобна манипулация може да се направи чрез редакция на елементарен текстов файл.

Всъщност резултатите от тази проверка не са никак изненадващи и по никакъв начин не може да се говори за някаква тенденциозност от страна на лошите НПО-та към добрите институции. Тези изводи почти напълно се припокриват с доклада от наблюдението на случайното разпределение в съдилищата в Северна и Южна България, извършен от сдружение "Център на НПО-Разград". "Практиката показва, че



правилото може да се заобиколи



и посредством "вратички", които позволяват съдийският състав, годен да разгледа определено дело, да се редуцира до точно определени имена, на които наистина случайно да се възложи точно определен процес. Затова често наблюдаваме неясно мотивирани отводи, които не обясняват защо един съдия не иска да разгледа определено дело. Случва се и страни по делата да искат отводи, с аргумента, че съдията не е допуснал исканите от адвокатите доказателства. Подобни претенции се използват от магистратите, които веднага се съгласяват да се отведат и така да дадат възможност за нов избор на съдия", пише в доклада му.

Разбира се, това не е всичко. Това наблюдение също установява сходни на проблемите, регистрирани при последната проверка във ВАС. А именно: "В момента в съдебната система в България се използват 4 програми с различни качества и оперативност, одобрени от ВСС. Съществува бутон "протокол на word" в Law Choice, който дава възможност за техническа манипулация на протокола за избор на съдия. Липсва надежден механизъм за наблюдение и контрол на процеса, като се следи електронният архив. Няма централен сървър за архивиране на база данни от всички органи на съдебната власт, където се извършва случайно разпределение на съдебни дела, преписки и книжа".

Друг проблем от проверката във ВАС бе



липсата на вътрешни правила за



случайното разпределение.

Трябва да се подчертае, че ако председателят на този съд Колев ги смята за ненужни, повечето ръководители на съдилища в провинцията не са на същото мнение и са си написали регламентите. Какво обаче отговори Колев? "Твърде сложно е всички членове на съдебните състави във ВАС да се определят на случаен принцип, бих казал дори, че това е несериозно."

Нищо ново впрочем, след като бившият министър на правосъдието Диана Ковачева в прав текст призна на прощалната си пресконференция за съществуването на много възможности за манипулация на системите за случайно разпределение на делата. "По няколко пъти може да се натиска копчето, докато се избере удобният състав", каза тя.

Случайният избор не е проблем само в съда. Съвсем наскоро след встъпването си в длъжност главният прокурор Сотир Цацаров направи проверка за това как е било разпределяно делото за пране на пари "САПАРД" срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. По този процес те бяха оправдани на втора инстанция след осъждане на първа. И макар че тази присъда вдигна голям шум, още по сериозен беше скандалът, предизвикан от прокурор Стойчо Ненков от Софийската апелативна прокуратура, който отказа да обжалва оправдателните присъди. Постъпката му беше толкова сериозна, че изпълняващият тогава длъжността главен прокурор Бойко Найденов се закани, че колегата му ще бъде разследван за препятстване на правосъдието, което се случи.

След идването на Цацаров обаче се оказа, че същото дело



цели 4 пъти е било пускано за разпределение



от бившия апелативен прокурор на София Ангел Илиев, докато най-накрая стигне до Ненков. Заради това новият шеф на държавното обвинение поиска оставката на Илиев, която бе гласувана от ВСС заедно с дисциплинарно производство, което още не е приключило.

Оказа се, че сериозен проблем с разпределението на задачите е имало и в инспектората на прокуратурата. Там над 500 преписки са дадени на определени прокурори само с резолюция на бившата шефка Малена Филипова. В тази сметка изобщо не влизат останалите нарушения, които ревизията откри в тази структура. След тях образът на инспектората е по-скоро звено, пълно с компромати срещу магистрати, използвано по-скоро да ги държи в подчинение, отколкото да го контролира вършат ли се нарушения. Филипова също вече не е на поста си, но какво от това? В съда и прокуратурата все още се използват същите системи за разпределение, а извън



епизодичните дисциплинарни производства



резултати няма.

От години НПО-тата сигнализират за проблема. Очевидно е, че лесната за манипулиране софтуерна система за избор трябва да бъде променена с добре защитен и еднакъв за всички софтуерен продукт. Очевидно е, че трябва да започне сериозна дискусия по тези проблеми, при това веднага, от която да произлезе бързо решение с пълни гаранции за гражданите. Например, според неправителствените организации системата АСУД, която се използва във ВКС, не позволява намеса при разпределението на делата. Този софтуерен продукт е одобрен от ВСС и се ползва и в други съдилища. Защо не навсякъде - не е известно. Точно затова "топката" е именно в съдебния съвет. Колко време още той ще търпи удобни на определени председатели съдии да решават неслучайните дела?