Съставът на моето правителство - в детските години - изглеждаше приблизително така: министър на външните работи - аз; министър на просветата Чеда Матич, понеже беше повтарял, та се бе занимавал по-дълго с учение. Изключван два пъти и знае на пръсти всички училищни закони. Най-после той гледаше на грамотността като на лукс, както истинските министри. За м-р на полицията - Симо Станкович, син на околийски стражар. Можеше грозно да псува всички - от господа-бога в небето до най-дребната бълха в леглото, а можеше, ей богу, и юмрук да покаже, и ножче да извади. Всичко това го правеше някак си много подходящ за м-р на полицията. За м-р на финансите взехме Перица с цепнатите отзад панталони, отдето се подаваше като опашка край от ризата му. Тая опашка представляваше и нещо като квалификация, която би могла да послужи като постоянен отличителен белег на всички министри на финансите.

За военен м-р взехме нашия другар от еврейско вероизповедание Давид Мешулам. Имахме своите съображения. Най-напред да избегнем всяка възможност за война с чужда държава, освен това - да дадем възможност на нашия другар Давид да участвува непосредствено в търговете, които урежда министерството на войната, тъй като знаехме, че той и без това ще вземе участие в тях.

Като поставихме Мешулам начело на нашата войска, можехме да даваме вече изявления за нашата миролюбивост. Не подозирахме обаче какво се таи в душата му. Един ден, точно когато МС разискваше въпроса как всички да прескочим оградата на Милош хлебаря и да оберем черешите му, узрели, румени и тъй сочни, че биха примамили и всяко друго правителство, Давид Мешулам изнесе инцидент от международно значение, при който наш поданик бе тежко пострадал и ни заставяше в името на нашия престиж да увеличим размерите на компенсацията.

Нашият паток се бе проврял преди време в съседния двор, неизвестно с какви намерения към чуждите патки, но там върху него кръвнишки се нахвърлили патокът домакин и тамошните гъсоци и така пребили и разкървавили нашия, че той едва се завърнал жив в родината с 1/2 опашка и оскубана глава. Военният м-р предложи да обявим война на съседите, и то още утре, четвъртък след обяд. Първо, защото в четвъртък след обяд нямахме училище, и второ... Мешулам бе получил поверителни сведения, че утре съседите ще идат на лозе, и завърши с Мойсеевия принцип "Око за око, зъб за зъб" - за оскубаната опашка на нашия да оскубем напълно всички гъски на съседите. Той особено настояваше да се отмъсти на гъските, защото, казваше той, съседският паток е имал донякъде основание да нападне нашия, тъй като е бранел своята семейна чест, но гъските се намесили без всякакво право.

Мешулам изработи и стратегически план: финансовият м-р на пост на оградата. Аз, м-рът на просветата, и м-рът на полицията скубем гъските, а той - министърът на войната - събира перата. Планът бе приет и на другия ден военният м-р пристигна на уреченото място с празна калъфка за възглавница.

Точно в 2 часа и 17 минути започна атаката. Определям в 2 часа и 17, понеже така обикновено започват комюникетата от бойното поле. В 2 и 20 скубех вече една гъска, м-рът на полицията - втора, а м-рът на просветата - трета. Гъските врякаха отчаяно, но ние на принципа "Перо за перо" продължавахме. В това време м-рът на войната усърдно събираше перушината във възглавницата... Но, оказа се, не е предвидил, че противникът може да получи подкрепление. Във фланга на нашия разгънат фронт се появи кучето на съседите. Лаят пробуди прислужника, спал дотогава в кухнята, и той се яви на бойното поле с тояга в ръка.

Спомням си само, че чух ударите на тоягата по гърба на м-ра на просветата и отчаяното "О-ох!". М-рът на полицията се покатери като котка на едно дърво и оттам скочи смело на покрива, където прислужникът започна да го замерва с камъни. Аз благополучно прескочих оградата, тъй като и сам усетих на гърба си противниковата тежка артилерия. М-рът на финансите взе да пищи, като че ли е пред парламентарна анкета. Той се опита да побегне, но опашката му се закачи за гвоздей и той остана да виси на оградата. Знаех си аз, че тая опашка, която влачи, все някога в живота ще му попречи, и ето че така и стана. Прислужникът на съседите отиде, разбира се, при него, сне го от оградата, както се откъсва зряла круша, и му тръсна такъв бой, какъвто не би могъл да му удари и най-крайният опозиционер от лявото крило.

В тая паника никой не видя къде изчезна м-рът на войната и дълго след това не можахме да разберем какво е станало с него.

Счетохме, че военният м-р е убит и затова аз реших да бъде погребан на държавни разноски. Но това предложение не можеше да бъде изпълнено, понеже трупът му още не беше намерен. Едва по-късно разбрахме, че веднага след като забелязал прислужника, военният м-р благоразумно се скрил зад дървата и когато всичко утихнало, се измъкнал оттам и отнесъл у дома си пълна калъфка с гъши пера. Според поверителните сведения, които събра по-късно м-рът на полицията, цялата тая война ние бяхме водили само защото майката на Давид Мешулам трябвало да напълни една възглавница с гъши пера. Така още веднъж бе потвърдена известната историческа истина, че дребните причини често имат големи последствия.