След прекъсването за реклама и задръстванията в час пик най-обичам изборите.

Дойде ли време да избираме някой, независимо дали е кмет, президент или ново правителство, направо не издържам - децата директно, още с първия рейс, ги пращам при баба им и дядо им, жената елегантно я ориентирам към любовника й, моята любовница препращам към мъжа й, след което сядам пред телевизора и не ме търсете повече. Имам една ей такава голяма купа, пълня я догоре с пуканки и толкова се съсредоточавам в изборните дебати, че често, мятайки пуканка към устата, уцелвам челото си, но нали я няма жената да ми дудне, че правя боклук по килима, няма ги и децата да ядат от пода, та блаженството е пълно. А от телевизора се лее благодат.

Честно казано, никога не си представям дебатиращите като нормални човешки същества в студио. Представям си ги по съвсем различен начин.

Първо, като в научнопопулярен филм по Нешънъл джиографик. Чувам дори гладък, леко приспивен наратив. "Усетил опасността, лидерът на управляващата партия наполовина се скрива в дупката си, докато представителите на опозицията агресивно обикалят около него, размятайки компромати и риейки пръстта с лапи".

После си представям дебатите като епизод от латиноамерикански сериал. Още в самото начало се чудя кой с кого е роднина, има ли някакви нерегламентирани интимни отношения между членовете на различните фамилии и в крайна сметка - ще се коалират ли накрая младите?

След това идва ред на фентъзито. "Ще вдигнем пенсиите и заплатите на хората минимум с осемдесет процента", обещават едните звездни герои, а другите, докато презареждат бластерите си, дават дума за стотици нови отворени детски градини, площадки и работни места. Спилбърг само би мечтал да филмира подобен сценарий.

После прекъсват за рекламен блок, а аз записвам старателно всичко, което ми предлагат, за да си го купя още на следващия ден, независимо дали ми трябва или не... след което камерите ни връщат обратно в студиото.

А там нещата вече са прераснали в комедиен сериал, не много високобюджетен, но все пак забавен в наивната си тъпота. "Вие сте просто една пионка и свиня", крещи разпенен костюмар, представител на треторазряден актьорски състав, но със сериозни амбиции за голямото кино. "Не ви чувам там от вашето дънце, бурсук смешен", многозначително отбелязва друг костюмар, докосвал се навремето до касовите режисьори и съответно със самочувствието на строг, но справедлив домоуправител в малък град...

И изведнъж, точно в момента, в който ми е станало най-интересно и съм започнал да изпитвам небивала любов към всеки един от екранните персонажи, изборите приключват. С тяхното приключване обаче започва поредният сериал.

И за разлика от останалите той е вампирски - като ония американските с Нина Добрев!

А пък малко след като започне, всички се сещаме, че тоя филм не само сме го гледали, ами дори сме участници. Но все ние сме на кръвозагуба.