Когато в началото на октомври стартира сезонът за отстрел на едър дивеч, всеки ловец бърза да се предаде в плен на най-мъжката тръпка в този спорт - лова на глигани. Това е рисковано, но и с нищо несравнимо по колорит и обрати приключение.

------------------------

Глиганът е най-интелигентното горско животно. Твърди се, че мозъкът му по структура най-много се доближава до човешкия. Същевременно това е и много мощен звяр, с удивителна за физиката му бързина и повратливост. Когато се засили, може да бъде сравнен със стенобойна машина. Черепът му е изключително як, а общата маса на тялото често варира между 100 и 300 кг. Разярено, дивото прасе обикновено се хвърля срещу противника си, събаря го и го разпаря с глигите си, които могат да достигнат над 20 см. Двубоят е жесток.

Затова на пусия за глиган ловецът винаги трябва да застава зад дърво или друго прикритие. И още - да следи вятърът да духа насреща му, а при сутрешния си тоалет да се е лишил от дезодорант и одеколон. Просто глиганът е



с много остро обоняние и бързо подушва неприятелите си,



макар зрението му да е доста слабо. От само себе си се разбира, че поради същата причина и пушенето на пусия е изключено.

За стрелба по глигани пушката е най-добре да се зареди с един патрон 13/0 и с едно бренеке - независимо дали е двуцевка или не. При двуцевката удобството е, че може да се избере според случая с кое от двете да се удари първо. 13/0 удря ефективно до 40 метра, бренекето - до 80.

Движенията при прицелване и стрелба трябва да са плавни. Резките жестове само издават ловеца и настървяват глигана, а ако той хукне презглава към врага си, може не само да се изпусне "златният" изстрел, но и по-голяма беля да стане. Няма ловен сезон, който да мине без съобщения за пострадали при двубой с диво прасе авджии.

Следва да се знае, че ако срещу ловеца излезе цяло стадо глигани,



най-добре е да се пропусне водачът



Това обикновено е женски екземпляр - майка, около която е скупчен приплодът от тази и миналата година. Именно тези - по-младите животни, са най-подходящи за отстрел.

Когато ловецът повали глиган, не бива да хуква веднага да се радва на трофея си. Това изискват първо правилата за безопасност - никой да не напуска пусията си, за да не стане бъркотия между самите ловци и да се изпозастрелят погрешка един друг. Вярно, животното обикновено се поваля близо до самия пост, но дори и тогава има риск - да не би след него да изскочат и други глигани и да налетят на нетърпеливия ловец. Ако все пак не го свърта стрелец късметлия, задължително е, преди да излезе от укритието си и се насочи към уцеления звяр, да презареди пушката. Не само заради споменатия вече риск изневиделица да се появят още глигани, но и защото поваленият може да е само зашеметен и внезапно да скочи и да отмъсти на врага си като за финал.

Цяла атракция е деленето на убитото животно. Златно правило при лова е, че всеки от дружинката получава равностоен на другите дял. Тоест за всеки трябва да има по една част от бута, от плешката, от дреболиите и т. н.



Главата задължително е за автора на майсторския изстрел



За да няма обидени от деленето, обикновено дяловете се пакетират, а един от дружинката застава гърбом към тях. Останалите започват да сочат пакет по пакет и да питат: "Това за кого да е? А това? А това?..."

Има и друг начин - пакетите се номерират и листчета със същите номерца се разбъркват в нечия шапка. После всеки бърка и си вади номерчето.

Преди обаче мръвките да зацвърчат по трапезите, трябва непременно да се мине и още една процедура - проверка за трихинелоза в специализирана лаборатория. Уви известни са не един и два случая, когато пренебрегнали това изискване дружинки са завършвали в "Пирогов" следловния гуляй... И това е още една причина пак да се напомни, че ловът на глигани няма равен на себе си по риск. Може би и затуй е толкова любим на онази порода мъже, за които авджилъкът е преди всичко начин да изпитат себе си.



КАРЕ------------------------------------

Развенчани митове



Ловът често опровергава и преобръща с главата надолу известни на всички ни от детството поговорки и символи. Примери? Моля!

"Който се бои от вълци, да не ходи в гората." Правилното би било "Който се бои от глигани, да не ходи в гората". Най-опасното за човека горско животно е именно дивото прасе. Защо - виж по съседство.

"Страхлив като заек." Нищо по-лъжовно! Заекът е един от най-храбрите горски обитатели. Често се случва той да се спотаи във високата трева и да допусне съвсем близо до себе си ловците, като стоически мирува, без да мърда, за да не се издаде. Нещо немислимо за сърни или лисици примерно.

"Хитрата Кума Лиса и загубеният Вълчо." Всъщност по-хитрият от лисицата е вълкът. Той единствен дебне жертвите си в колектив със себеподобни - почти по подобие на хората ловци: един вдига и преследва животното, а останалите от глутницата го чакат на пусия. Вълкът също много ловко умее да се изнизва от ловджийски хайки.

-------------------



П О Л Е З Н О Е Д А З Н А Е Т Е





Всеки ловец, преди да вземе пушката, трябва да знае изискванията за нейното безопасно използване. Оръжието не е тояга и винаги може да изиграе лоша шега.

Когато в цевта влязат чужди тела, тя се раздува или разрушава. Ако дулото на цевта е натъпкано с пръст, разтопен сняг, пясък или тапи, цевта се разрушава там, където е била запушена. Затова се препоръчва при кално и снежно време непрекъснато да се проверява пушката, за да се уверим, че цевите не са се запушили с кал и сняг. Освен това след всеки изстрел трябва да се отваря пушката, да се поглежда през нея и да се продуха цевта. Понякога добре е да се премести патронът от лявата (съответно горната) цев в дясната (долната) и да се зареди с друг патрон.

Не бива да се използва сила за зареждането на оръжието. Ако патронът не влиза в патронника, трябва да се измъкне и да се провери причината. В никакъв случай не насилвайте патрона в цевта с удари на ръкохватката на ножа или с друг твърд предмет. Всяко насилствено вкарване е опасно - патронът може да експлодира.

Появата на ръжда по външните метални части на пушката може да се предотврати. Преди всеки ловен излет те трябва да се намазват с тънък слой парафин, разтворен с бензин. Тънка ципа, образувана от каквото и да е нитрово лепило, разредено с ацетон, също добре защитава от влагата в продължение на 3-4 излета. В търговската мрежа могат да се намерят и готови смазки, които вършат същата работа.

Върху далечината и точността на полета на сачмите и куршумите влияние оказват и атмосферните условия. Попътният вятър увеличава далекобойността на пушката, а насрещният я намалява. Повишаването на температурата увеличава дистанцията на стрелбата, а понижаването я съкращава. Ето защо барутният заряд през зимата трябва да бъде повече.



-----------------------



Къде сме ние?



България е един от учредителите на Международния съвет по лова (СIС) през 1931 г. Днес в него членуват 32 страни от цял свят.

В нашата страна все още се намира най-добрата популация от благороден елен в света. Притежаваме 4 световни рекорда сред трофеите от благороден елен, включително и считания за непостижим през следващите години световен рекорд с 273,6 СIС точки от 1990 г. Наше притежание е и световният рекорд на трофей от дива свиня - 158,2 СIС точки. По качество на добитите трофеи от муфлони следваме непосредствено първите в света. В България може да се ловува и да се добият уникални трофеи от кафява мечка, дива коза, алпийски козирог и глухар.



------------------------

ТЕКСТ КЪМ СНИМКИ:



Испанецът Анхел Сопеня ще отнесе разкошни еленови рога след лова си в Хасковско.



Яхтериерът е готов да разкъса белката дори и след като стопанинът му вече я е приобщил към трофеите си.



Митю Точев, председател на клуб "Българско гонче", гордо позира с поваления глиган.