Банките нямат право да продават ипотекирани имоти на свои клиенти, които изпитват финансови затруднения и не могат да погасяват вноските по кредитите си. Това реши Съдът на ЕС, който се намира в Люксембург, като се позова на евродиректива от 1993 г. за неравноправните клаузи в потребителските договори. Според магистратите продажбата на ипотекиран имот от кредитната институция е неправомерна, когато до нея се е стигнало заради неравноправна клауза в договора за кредит и когато тази продажба не може да бъде блокирана чрез оспорване на въпросната клауза пред съд.

В същото време ЕК подготвя общи европравила за ипотечното кредитиране в рамките на ЕС, като целта е да се защитят потребителите. Проектодирективата задължава кредиторите в ЕС да проверяват по-внимателно надеждността на потенциалните получатели на заеми, както и способността им да погасяват кредитите си. Правилата също така ще засилят и защитата на потребителите, като ще направят по-трудно за кредиторите да отнемат принудително жилищата на свои клиенти, които имат финансови затруднения и не могат редовно да погасяват вноските си.

Съдът в Люксембург се произнесе по дело, заведено от живеещия в Испания мароканец Мохамед Азиз, чийто ипотекиран имот е продаден от банката кредитор през 2010 г. Азиз подписва 33-годишен договор за ипотечен кредит на стойност 138 000 евро с банката Catalunyacaixa през юли 2007 г., като той съдържа клаузи за предсрочна изискуемост на заема при неизпълнение на условията от кредитополучателя. Има и точка, според която Catalunyacaixa има възможност не само да иска принудително изпълнение върху ипотекирания имот, за да събере евентуалното вземане, но и за тази цел директно да определи размера на задължението, като представи съответно удостоверение за този размер. Азиз по-късно оспорва тази точка в договора си. От октомври 2007 г. Азиз забавя плащането на редица месечни вноски, а от края на май 2008 г. спира да погасява заема. През юли 2010 г. се провежда търг за жилището, но не се явяват желаещи купувачи и то остава за банката, а Азиз е прогонен.

В решението си Съдът в Люксембург тълкува Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 г. Решението важи за целия ЕС, включително и за България. То се отнася също за едностранното определяне от банките на дължимата от клиента сума; промените в методиката на изчисляване на лихвата след подписване на договора; определяните драстично високи лихви при забавено плащане на вноска.

ЕК реши, че ще съди Испания в Съда в Люксембург заради наложения от Мадрид по-висок данък върху недвижимите имоти, собственост на чужди граждани.