|
| Димитри Иванов |
Телефонира ми Алтънков:
- Васа приживе си продаде апартамента и основа фондация за поощряване на таланти.
- Да не са като двете копеленца, които я оскандалиха и я умориха.
- Не са. Чудесни са поощрените. Ела в Американския център да пием чаша вино за Васа. Ще ти пратя покана. Центърът е на...
- Не ми обяснявай. На площад "Славейков", в сградата на градската библиотека. Дето за Кръстан Дянков пих чаша вино. Ще дойда, не ми пращай покана.
Алтънков е телевизионен оператор, но аз им виках "камерамени", щото оператор и на самосвал, и на всичко може да си. Професията им беше интересна, но хамалска: нарамената 18-килограмова телевизионната камера не трябва да трепва, камераменът носеше също 19-килограмова "Награ" за звукозапис, кабели и микрофони, зачислените му сандъци с "материала", сиреч кинолентата. Не беше работа за жени. Васа беше телевизионен режисьор, но и работата на монтажистките поемаше. Няма ден, няма нощ, Васа не стана от монтажната маса, докато не ми монтира килограмите "материал", с който операторът Добролюб Илиев и аз се върнахме от Монголия, където Томски мигновено ме командирова, когато увиснах безработен. В "материала" имаше кадри как на маса разпиваме и пеем аз и съветски морски офицери с две китари.
- Тия какво търсят в Монголия?
- Де да ги знам.
Монголия е "a land-locked country", тя няма излаз на море, наистина не знаех що щат там морски офицери.
- Като не знаеш, тия кадри няма да влязат във филма ти.
- Ама виж как хубаво си пеем и пием, бе Васе.
- Не, Джеймс (Васа ми викаше Джеймс).
Подраних на площад "Славейков". Трябваше да изчакам някъде и къде, къде - седнах на пейката, до двамата Славейкови. Скулпторът Георги Чапкънов-Чапа ги направил портретно, мигом ги разпознаваш двамата - баща и син. Симеон "царя" ги нарече братя Славейкови, но то не беше голяма простотия, а средна, "царят" по-голяма простотия направи, дето съди България да му реституира имот, който не е негов.
Приседнах на пейката до двамата класици. Още не съм почнал сам да си говоря - наум им се скарах на класиците: Ти, бачо Петко, си казал: "Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша". Прав си. Ние за "цар" Симеон гласувахме. И за "генерал" Бойко Борисов, и за всякаква измет. Ама не е прав онзи другия класик Елин Пелин, дето рекъл: "Ако България роди гений, той ще е геният на завистта." Трябвало е да рече геният на простащината. Чу ли го "генерал" Бойко Борисов какви простотии говори в записа на българския "Уотъргейт". Ти пък не си чувал за "Уотъргейт". Гледаш си ти онова фонтанче отсреща. Видя ли как един 34-годишен мъж нагази във фонтанчето и умря от токов удар. Като негър на електрическия стол в забравих кой щат. Не е ли простотия българският предприемач "инженер Ганев" да строи електрокютиращи фонтанчета, щото бил човек на нашия човек и да го глобят само хиляда кинта за причинена смърт. И български архитект, не архитект ами архитектин, да вика, че София, за да придобиела европейски облик, той да построял софийски небостъргач. Да знаете вие двамата, че не само в политиката, а и в градоустройството ни управляват простаци. Простаците въведоха "мутробарока" и лазещото нагоре застрояване на Пирин, и на Витоша и Бояна да е тузарски квартал без отточна канализация.
Баща и син Славейкови мълчаха. Мълчанието е знак на съгласие.
Аз и на паметника на Карл Маркс мога да му се скарам. Ще му кажа така: Ти, уважаеми Карл, дето си класикът на марксизма, що си написал в "Осемнайсети брюмер", че историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс. Тъкмо наопаки. Първо фарс, виц да го речем, после трагедия.
За Кръстан Дянков още не бяхме пили чаша вино в американския център, когато той преведе Колдуел и Фокнър и други северноамерикански класици. Кръстан не го пуснаха в US, пратиха в US нашия началник ПК (Петър Кожухаров). Фарс. ПК ме намрази, понеже на тръбата аз оставих бележка на преводачите да пишат "губернатор на Калифорния Роналд Рейгън", той скъсал моята бележка и написал бележка да се пише Рийган, после аз скъсах неговата бележка и така си късахме бележките, докато си скъсахме дипломатическите отношения. Тогава Кръстан се развеждаше, изнесе се от бащиното си жилище на ул. "Симеон" и заживя под наем до нашата махленска 19-а поликлиника и там ми каза вица, че социалистическите болни са по-здрави от капиталистическите болни. Черен хумор, тъжен фарс е този виц. Но наистина не стана по Маркс, стана обратното - първо вицов фарс, после трагедия. С капиталистическото преустройство на здравеопазването българите станаха по-болни, по-млади умират, понижи се средната продължителност на живота в България.
Не че много вярвам на статистици. Един статистик, като го попитали "Как си", той отговорил: "2.3% по-зле от вчера и 3.7 % по-добре от утре". Вицът е от времето, когато социалистическата статистика я наричахме "стъкмистика", а БАН - Академия на неуките. Но не зная дали е български виц. Вицовете са като странстващите сюжети в литературата; чух същия виц в Страсбург. Там, като излезеш от жп гарата и свърнеш вдясно по уличката надолу, излизаш на Le Quai des Turcs. Кьорав турчин не видяхме там аз и румънката, с която идвахме от Париж.
- Защо му викат "Кей на турците" - запита ме хубавата румънка.
- А вие защо викахте "Ай-ча -ча!" на волейболния мач с българките.
- Щото ..
- Аз знам защо "Кея на турците", но няма да ти кажа.
- Моля те, кажи ми.
- Аз казвам само като ми плащат.
- Ще ти платя с каквото поискаш. Една бутилка цуйка имам в куфара.
Смешното беше, че наистина знаех защо е "Кей на турците". В колежа нашият класен фрер Оноре беше елзасец и ни диктуваше Les cerisiers d'Alsace en fleurs (Елзаските череши цъфнали), разказ от... няма да му кажа името на този класик; в Страсбург има улица на неговото име, но те страсбуржоата не го знаят кой е и какво е написал, та ние ли трябва да знаем. Брат Оноре ни беше обяснил, че на хамалите в Парижките хали им казвали "силните от халите" (les forts des halles), добре, ама имало френски лаф "силен като турчин" (fort comme un turc), та затуй разтоварището в Страсбург станало Le Quai des Turcs. Това хич не е важно, ако не си преводач. Важното е, че старите складове не ги разрушили, а ги направили на изискани кафенета и ресторанти, докато по периферията на Страсбург има грозно многоетажно строителство като тъпия български проект за небостъргач в София, като застрояването на Пирин, Витоша и Черноморието.
В стария център на Страсбург е хубаво. Като тръгнеш от кея на турците нагоре по реката, плуват лебеди и стигаш до горния кей, където има гемийки и на две от тях пише La Belle Strasbourgeoise, (Красивата страсбуржоазка) като на картината... няма да ви кажа живописеца, за да не ви стане байгън от класици.
Красивата румънка настояваше за цуйката. Но не заради турския кей, а заради Чернобил. Навремето румънската телевизия била много тъпа, давали само Чаушеску и жена му, та затова гледали ВН ("Всяка неделя" по българската телевизия) и научили някои български думи. Ставаха такива работи; ние пък, българите, преди това гледахме белградската телевизия и се спуквахме от смях, когато каубоят в уестърните вадеше револвера и казваше "Ке пуцам!"
Емо Розов, с когото бяхме заедно във ВН, ми даваше неговия ZENITH TRANS OCEANIC Professional World-band Receiver и аз с него улавях новините и ги казвах във ВН напук на шефа на БТА Лозан Стрелков и заместника му Стефан Тихчев, които мислеха, че като ме изпъдят от БТА, където четях 27 информационни агенции, и като ми стане началник в телевизията Петър Кожухаров и ми забрани достъп до телекса на БТА, отрязват ме от световната информация.
Те не знаеха, че аз, по-стар бетеанец от тях, при блокаж на телексните линии от радиоефира съм правил новините на БТА и съм опитна "слушалка". В нощта преди Първи май 1986 г. чух по радиоприемника на Емо предаване от Упсала за радиационен облак откъм Чернобил. Съобщих го в новините на ВН, чули го и в Румъния, когато в целия соцлагер не знаеха. Вярно, произнесох го Чорнобыль. Казах си - тия шведи не знаят руски, пък аз съм чел прекрасния разказ на Константин Паустовски за езерната риба чорнобылька.
После на Първи май - манифестация, детски игри, ученически маратони, а трябвало всеки да си запечата прозорците и да не си подава носа навън. Най-големите началници ги нямаше на трибуната на мавзолея, от която приемаха манифестациите. Не от мен, от другаде знаеха за аварията и си мълчаха.
Jusautor DI copyright
амчи, ходете си при мама, бре! ама ха! 
