|
| Владимир Сотиров |
Смъртта на метафорите
Не е тъй мъчително давенето -
а опитът да се изскочи.
Удавникът - казват - три пъти
с лице - към небето сочи.
И после потъва завинаги -
в тази ужасна бездна,
където сам Бог го прегръща -
и всяка надежда изчезва.
Да, велика майсторка е Емили Дикинсън на метафорите за живота и смъртта! Надеждата, казват, умирала последна. А преди нея умират метафорите. Удавникът се хващал за сламката... Само че сламки вече не останаха - свършиха се! Виждала се светлинка в тунела... Уви, светлинка в свлачището няма! Били сме достигнали дъното... Уви, тресавището дъно няма и колкото повече мърдаш, толкова повече затъваш!
"Терминал 1" - поредната метафора и една от малкото все още живи. Защото са я прегърнали младите, които бягат от земята на родителите си. А родителите им, когато са ги зачевали, заченаха и една "смяна на системата", заради която никаква система не остана. Преди двадесет години все още можеше България да се промени към добро. Сега обаче отдавна вече е късно. Държавата е разложена. От уста на уста се носи популярният афоризъм "Всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава". Очевидно доказателство, при това с днешна дата. Една и съща министърка, известна с пробутването на скандални решения в последния ден на своя мандат, участва в три правителства - номинално на различни партии, и регулярно подкрепя безчинствата на "Юлен" в Пирин (говоря за обсебените десетки хектари от Пирин, които самото министерство констатира, че са присвоени). Е, питам, Министерството на околната среда и водите ли управлява Националния парк "Пирин" или фирмата "Юлен" АД управлява министърките на околната среда и водите? Мога да добавя Витоша, Странджа, Черноморието и още, и още.
Примерът: добрата стара Англия
Обикновено ни обясняват технологията на прочутата английска ливада с честото косене и поливане, като винаги се подчертава: "И така 250 години." Знаменитата картина на Уилям Хогарт "Предизборна агитация" е рисувана баш преди 250 години. На нея виждаме кандидатът за депутат да ласкае своя избирателка. Ковчежникът на партията брои пари. Кому ли? Вино и мезета - на корем. Вдясно е кметът, когото спасяват от преяждане със стриди. На преден план лекуват спуканата глава на привърженик, а противниковата агитка отвън продължава да замеря с тухли събранието. Отвътре отвръщат със съдържанието на нощно гърне. И всичко това под знамето, на което пише "Свобода и почтеност". Както гледам, българските избори днес също са на нивото на бирата и кебапчетата, 50-те лева за глас, ухажването на електората и купуването на кметове и общински съветници. Естествено под знамето на демокрацията и почтеността! Докато се оправи Англия, са изминали 250 години. В България са минали 100. Остават още 150...
За съжаление времето не работи за бъдещето ни. Парадокс? Стрелките на часовника вървят напред, а календарът ни връща назад. Имало завод, овощна градина, животновъдна ферма - сега ги няма. Има мол с вносни зеленчуци. Имало морски пясък, сега има бетон. Имало вековни дървета, сега има сечища. И все пак материалната разруха е поправима. При национално съгласие - за броени години. Моралната разруха обаче е дълготрайна. Първата се ликвидира с петилетки, втората - с поколения. Бяхме сред първите в света по образованост, сега цари тотална неграмотност. Простащината се шири, дори когато не носи полза, защото се смята за престижна. Политическата култура е на праисторическо ниво, защото се свежда до аксиомата "всички са маскари". Забележете, не сме маскари ние, когато избираме, а са маскари ония, избраните от нас! И какво политическо мислене, какво уважение към държавността да очакваме от хора, закърмени с приказките за Хитър Петър, който надхитрил кадията, завършили училище с разказа за Андрешко, който натирил бирника, и в крайна сметка прегърнали върховния принцип, че законът е "врата у поле"? А той, законът, наистина е това и го доказват на първо място самите съдии.
Дотук доказахме, че маскарата е изборна длъжност. И едните са маскари, и другите, но ние ще гласуваме за нашите си маскари, за да не дойдат ония, противните. От всички благини, от които политиците са ни лишили - материални, финансови, здравни, образователни и прочие, и прочие, сал една ни е останала, но нея вече ще браним със зъби и нокти: тази благина е щастието да избираме кой да ни лъже и краде. И резултатът се възпроизвежда от избори на избори: политиците се сменят, политиката им остава. Политика ли написах? Извинявам се, исках да кажа физиология. Защото тя е, която ръководи действията на нашите избраници. Както казваше храбрият войник Швейк (макар че имаше предвид лудите, ама то голяма разлика няма), те само ядат и правят още нещо, което се римува с ядат. Така, докато избираме само измежду маскари, те ще продължават да ядат и да римуват, без да се срамуват.
Пагубната метафора: изборната бариера
Заявявам с категоричността на математическа теорема: докато има изборна бариера, вотът на избирателя ще бъде неискрен и манипулиран, а разпределението на мандатите ще изкривява общото желание и в крайна сметка ще бъде пладнешки грабеж. Следния диалог водя преди и след всеки избори: "Защо гласуваш за тези, които ненавиждаш, а не за онези, които харесваш?" - "Защото, ако гласувам за вторите, те няма да минат бариерата и гласът ми ще пропадне - ще отиде при ония, дето съвсем пък ненавиждам." Тръпки ме побиват, че така разсъждават няколко милиона! За какво гражданско съзнание ще говорим оттук нататък?! Не си дава сметка моят събеседник, че скъпоценният му глас ще пропадне, именно като го подари на партия, за която е сигурен, че ще го измами, а не за партия, която покрива неговите разбирания. Колко трябва да е извратено едно мислене, което се е вкарало в калъпа "аз няма да гласувам за своите, защото другите няма да гласуват за тях"? Прехвърляне на личната отговорност върху чужда личност - какво падение! Че това вече твоят вот ли ще е, бе байно, щом ще го определя друг?
Разбира се, всеки е наясно с проблема, но предлага абсурдни решения. Според някои панацеята е в мажоритарната система. "Искаме личности, а не партии!" - бленуват те. Ами че нали кметовете ги избирате уж мажоритарно? Много ли сте доволни? Естествено, не, защото гласувате всъщност партийно. Дори Иисус Христос да се яви мажоритарно, но издигнат от малката партия на ортодоксалните християни, и ви заяви: "Истина, истина ви казвам", в отговор ще последва познатото от историята "Разпнете го! И тоз е маскара! Лъже!" Но ако Дяволът - същият онзи с абсента, но вече мажоритарен собственик на фирмата "Дявол&Гявол" ООД, оглави пропорционалната листа на голяма партия, мандатът му е сигурен. Което впрочем наблюдаваме.
Морално ли е партия, която е събрала гласовете за 50 депутати, да заема 55 места, защото ще открадне полагащите се на ония, които няма да преминат бариерата? И кого всъщност ще представлява тази партия - себе си заедно със своите противници? Отново ми се противопоставя абсурден аргумент: "Ако влязат петнайсет партии, парламентът няма да има стабилно мнозинство." Аз пък казвам: "Предпочитам да са петнайсет качествени партии със стабилни позитивни решения, отколкото калинки и пиявици, които да са стабилни в своята тъпота и алчност!"
Най-доброто решение за България е чиста пропорционална система без бариера, при това без изборни райони: единни партийни листи за цялата република. Просто и ясно! Колкото гласа спечелиш, толкова депутати ще имаш. Всяка друга система е пагубна и мога да ви го докажа математически. Учудващо е, че партиите са склонни на собствената си погибел заради бариерата, но въпреки всичко не я отмениха, когато можеха. Виждаме ги сега - политически трупове, завлекли за нещастие и живите.
А има ли изобщо алтернатива на маскарите? Разбира се! Спомнете си кой се бореше по площадите за чиста природа и лесно ще намерите отговора в еднометровата бюлетина.
Епилог. Гласувайте за тези, които смятате, че няма да влязат! И тогава те ще влязат. Нека промяната започне сега. Амин, дай, Боже!
|
| Уилям Хогарт, "Предизборна агитация", 1754. |
|
| Гражданското съзнание се е издигнало по този калкан и е написало (в свободен превод): "Да'йбъ системътъ!" Иначе казано: системата или гражданинът - кой кого? |
