Дните малко преди и малко след изборите бяха за Иван Костов напрегнати и динамични до болки в ставите. Някогашният Командир (почти самодържец), първо стана жертва на полупрестъпление, а изборните резултати го провокираха да хвърли оставка с подобаваща тържественост.

Малко преди изборите в дома му в Драгалевци проникна лице, за което по-късно стана ясно, че е полувисшист и бездомник. Версията на г-н Костов бе космонастръхваща: "Не пожелавам на никого да види как въоръжен гони жена му и внучето му", каза тогава героичната жертва. За щастие, оказа се, че и той не е виждал наяве такава сцена, освен в постравматичните си конфабулации.

Как это было на самом деле... В деня за размисъл 36-годишният Виктор Градинаров влязъл в прикосновение със свещената частна собственост на Костов, защото нямало къде да спи, стана ясно след заседанието на Софийския районен съд. Кроял уж да извърши грабеж, но се отказал и заспал с чиста съвест в китната градина, сред теменуги. Когато го открили, се демаскирал и кротко изчакал органите на реда, пише "Правен свят". Докато се гледаше мярката на задържания, Градинаров и съдия Върбанов влязоха в емпатичен унисон за социалното положение. Градинаров изповяда скърби и житейски неволи; повествува как се озовал без препитание и стряха. И с пламъчета на надежда в очите пожела да остане в ареста, имал много добри впечатления от битовите условия. Вън, сред враждебните градски простори, нямало къде да се прислони.

"Аз вече съм преценил, че не сте извършил престъпление" - попари надеждата му съдията. "На мен ми се скъса сърцето, като ви четох обясненията, но мен не ме касае този проблем, защото не сте ми близък и няма с какво да ви помогна - след пет минути ще съм забравил", удари с чука съдията. И Градинаров изгуби веригите си против волята си.

Едва отърсил се от този мелодраматичен шок, г-н Костов трябваше да преживее и катастрофални изборни резултати.

Той подаде оставка в своеобразно "мотивационно писмо" за оттеглянето си - видеообръщение към феновете. Дословна стенограма:

"Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на ДСБ. Към тези, които сами се наричат костовисти. След загубата на изборите увереността ми е силно разколебана. Днес споделям с вас последната си опора. Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество - и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, когато ни обхванат. Сигурен съм, че вас вярата и надеждата ще ви напуснат последни. Сигурен съм, че ако намерим отново път към доверието на избирателите, това ще бъде, защото вие ще пренесете през душите си товара на разочарованието и на отчаянието. И ще намерите вътре в себе си сили да продължите напред. Сигурен съм, че ако някой може да намери изход от кризата на Отечеството ни, това сме ние, но само заедно с всички вас. Също така съм сигурен, че вие не искате от мен да пожертвам достойнството си заради каквото и да било. Ние никога не сме искали това един от друг. Ние поставяхме човека в центъра на политиката. А не партията, страната или нещо друго. Сигурен съм, че макар да го считате за несправедливо, разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и ненавистта в българското общество и политика; че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било. ДСБ не е създадена да брани мен. А да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит. Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора. Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя България."

От нас - никога сбогом на г-н Костов! Тази внушителна държавническа снага дълго няма да остане в сянката на морни теменуги!