|
| *** |
- Да - вика един от нашите, - и този ден дойде.
Съгласяваме се:
- Едва го дочакахме! Няма повече.
Смеем се с глас.
- Помните ли как се разминавахме и не си говорехме, за да не ни заподозрат, че кроим планове срещу властта?
- Да, лично аз гледах да не ви срещам и поздравявам, защото зад всеки ъгъл дебнеха различни партийци. После ми правеха забележки защо говоря със Сульо и Пульо по тротоарите.
- Откачена работа! Аз спрях да си купувам вестници, защото продавачката на будката отбелязваше в един тефтер кой какво чете и колко пари харчи за преса.
- А при мен по-различно - вика един. - Дойдоха направо в службата - и: или си с нас и гласуваш за нас, или си без бач и ще има да мериш улиците като всички други лузъри в квартала. Заклех се: да, разбира се, ваш съм.
- А мен ме извикаха отсреща в хоремага, показаха ми снимки как си поръчвам и как пия.
Искрено се развеселихме:
- Че това е ежедневие, каква случка е това!
- Не - рече нашия човек, - рекоха ми, че ако искам спокойно да си пия питието и след това, трябва тях да подкрепя. Иначе ще ми спрат всякакви помощи, ще ме задраскат във всички списъци и така ще си умра, на колене пред някого за чашка менте.
Птичките в парка пееха с цялата си сила, пчели жужаха, тук-таме прелиташе пеперуда.
Един от приятелите ми тъжно рече:
- Аз постъпих най-глупаво. Още преди време станах и най-открито заявих кого ще подкрепя на изборите.
Мигом всички го ожалихме:
- Горкият!
- Голям чук си, да знаеш!
Той се съгласи:
- Така е, чук съм. Кой ме би по главата да дрънкам такива глупости. Че като ме емнаха от всички страни - ела при нас, остави ги тез мародери, ти си наше момче, какво правиш при идиоти!
Много от нашите вече бяха минали по този път и искрено се смееха:
- Обещаваха ли ти мед и масло, ако се откажеш от подкрепата?
- Обещаваха.
- Работа, пари, пътувания?
- Да бе, да - всичко.
- Глупендер! - хилехме се в очите му. - Как може да говориш такива нелепици. Кой си ти, че да признаваш кого и как ще подкрепиш на тези избори!
- Излъгах се и си платих за глупостта.
- Хайде - рекох, - оставете го. Младо, не знае, че ний живеем ей за тоз ден, дето идва след деня на изборите.
Аверите се съгласиха.
- Най-хубавият, най-слънчевият и най-човешкият ден. Вече не се чуват зад всеки ъгъл политически заклинания и всичките глупости за светло бъдеще и тъмно минало.
- Да - вика един, - струва си всичко само заради този ден. Денят, в който всички слушаме "Мистерията на българските гласове". Ама не онази, за която светът шапка ни сваля, а мистерията на гласовете, които обикновено ни разплакват и мамата ни попиляват - тук, в българско, в нашия си дом.
- И напук на голямата им конспирация и цялата им тайна на гласуването истината лъсва - винаги им гласуваме за това, дето не ни го обещаха и никога няма да направят заради нас, за нещо, което няма никога да видим, да пипнем или да чуем.
Птичките в градината пеят, та се късат, пеперудите правят лупинги.
- Даа, така е. После пак ще скубем косите си, колкото са останали, и ще се вайкаме: "Леле, како, кви проблеми!". Мистерия!
Един от нашите става от пейката и обобщава:
- Големо важно! Всички знаете, че нашата песен си няма ни начало, ни среда, ни край. Едната мистерия ни е останала и няма да се откажем от нея, нали! Такъв хубав и весел ден не е за изпускане. Елате до хоремага, днес черпя.
Тръгваме с бодра крачка, онзи продължава:
- Хубав и весел ден е пред нас. И още по-весел иде!
Късно вечерта се опитвахме да пеем като птичките и да правим лупинги заедно с пеперудите, но все не ни се получаваше. Точно както с изборите ни.
|
| Нощта на напеперудените елфи. |