Големите корпорации би трябвало да разкриват колко данъци плащат във всяка държава, в която имат бизнес, заяви еврокомисарят Мишел Барние, който отговаря за регулирането на вътрешния пазар и услугите.
В реч, която ще бъде произнесена в четвъртък в Амстердам, ден след Европейския съвет, той посочва, че големите банки вече са задължени да разкриват печалбите си, данъците върху тях и субсидиите, които получават във всяка страна - членка на ЕС, както и в страни извън съюза, в които оперират. "Ще разширим тези задължения и върху големите компании и групи", заявява Барние.
Този ход идва скоро след доклад на Сената на САЩ от тази седмица, в който се посочва, че "Епъл" е плащала минимални или никакви данъци върху печалба от милиарди долари, които са били прекарвани през ирландските й поделения, както и че е договорила специална ставка по корпоративния данък от по-малко от 2%. Промяна в ЕС може да се постигне чрез допълнение във вече направеното предложение за отчитане на нефинансовия бизнес, обяснява представител на съюза през "Ройтерс". Това може да направи регулацията факт още от 2015 г.
Барние заявява, че специално компании в добивната промишленост - природни ресурси, петрол, газ и дърводобив - ще трябва държава по държава да разкриват какво са плащали на съответните правителства. По повод по-добрите отчети за корпоративни практики Барние посочва, че в момента по-малко от 10% от най-големите компании в Европейския съюз редовно разкриват нефинансова информация като възраст и пол на служителите си, географски обхват, професионална квалификация, въздействие на дейността им върху околната среда и т.н.
На срещата на върха в сряда в Брюксел лидерите на страните членки се договориха да усилят борбата срещу укриването на данъците и да предприемат действия за отпадането на банкова тайна в глобален мащаб. Налице е "силна политическа воля" данъчната система в Европа да стане по-честна, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой след срещата. В решенията на Европейския съвет е записано, че до заседанието му през декември 2013 г. трябва да се представи план на ЕС за банкова прозрачност. Според Ангела Меркел Австрия и Люксембург са се съгласили да обменят информация за личните доходи, но искат преговори с трети страни по въпроса. "Евронюз" предаде, че двете страни били подложени на критика от другите държави членки, както и Ирландия, която предоставя банкови привилегии за редица компании.
Челен опит
В Швейцария обсъждат нов закон, с който ще бъде по-лесно замразяването на активи, откраднати или изнесени в страната от чуждестранни лидери, и връщането им на техните държави. Проектът предвижда да се позволи блокирането, като превантивна мярка, на активите на политически спорни личности. Освен това се предлага рамка за процедурата, по която те да бъдат конфискувани и възстановявани на страната, от която са били изнесени. "Фокусът е върху това да стане по-ефективна реституцията на откраднати активи. Проектозаконът - първи от този тип в света - съдържа набор от ясни правила, които да помогнат в това намерение", заяви външното министерство. От ведомството допълват, че през последните години вече са върнати близо 1.7 млрд. швейцарски франка активи, контролирани от бивши диктатори като нигерийския Сани Абача или филипинския Фердинанд Маркос.