Надяваме се, разбира се, програмното правителство да свърши нещо полезно. Поне да успее да възстанови някакви норми на ред, умереност и цивилизованост в делата на държавата. Например министърът на вътрешните работи да не е шеф на контрабандата, тайните служби да не заграбват бизнеса на хората, главните редактори да не ги е страх от приятелите на алфа-маймуната, намираща се на върха на държавата. Такива неща.

Но никакво правителство не може, ако не е подкрепено от огромно обществено усилие, да реши най-важния проблем - разпадането на обществото на изолирани, увълчени и подли индивиди, дебнещи се с цел да си правят злини и по този начин гарантиращи, че никой никога няма да постигне напредък. Държавата може само да задава рамка.

Какво се случва в рамката - зависи от хората.

Ако онова, което правят хората, не е наред - нищо няма да бъде наред, каквато и рамка да им е дадена. При повече държава ще крадат от публичните финанси. При по-малко държава ще крадат от себеподобните. И обратно, ако хората не са увълчени, а си помагат, те може да подредят еднакво добре живота си както при "малко държава" (САЩ), така и при "много държава" (Швеция).

...Затова Аристотел твърди, че онзи, който пръв е направил държава, е най-големият благодетел на човеците, "защото както завършеният човек е най-доброто от живите същества, така е най-лошото от всички, когато е изолиран от закон и право".

Всичко това бе забравено в България под влиянието на поне две ясни идеологии - от една страна, чалгата и, от друга, онова, което у нас минава за "неолиберализъм". И двете идеологии твърдят, че хората живеят в увълчена самотност и че единственото, което има за тях значение, е да удовлетворяват собствения си егоизъм - независимо от това дали го правят за сметка на някой друг.

Според чалгата най-важното е да имаш сила - или да се опираш на силата на някой твой покровител. Имайки сила, ти вземаш от останалите онова, което ти трябва...

Колкото и парадоксално да звучи, "неолиберализмът" предлага същата идеология, само че обвита в по-сложни думички от "Тигре, тигре, имаш ли пари..."

Чалгата не се позовава на авторитети, а на най-долните човешки инстинкти - на онези нагони, които идват от животинската природа на нашето тяло.

Напълно чужда на чалгата е идеята че онова, което ни прави хора, е способността да контролираме тези животински нагони с помощта на разума и на определена - чисто човешка - ценностна система.

Неолиберализмът, обратно, много обича да се позовава на авторитети. До неотдавна посочваха Маргарет Тачър, макар именно тя да настоява, че пълното оттегляне на държавата от икономиката е неприемливо, тъй като тогава "свободата се оказва свобода на силните да потискат слабите". Очевидно напоследък неолибералите разбраха, че Тачър поддържа идеята за общност и за държава, затова престанаха да се занимават с баронесата. В крайна сметка им остана само Айн Ранд, която е Сталин, но наопаки. Който пък е един от кумирите на алфа-маймуните в българската политика и икономика.

И чалгата, и неолиберализмът не намират смисъл в съществуването на държавата. На чалгата не й трябва ред, защото, ако има такъв, чалга-човекът няма да може да взема от другите онова, което му трябва. А според неолибералите държавата е излишна, защото където и да се намеси, всичко обърква. Най-вече - поведението, подчинено на удовлетворяване щенията на търбуха ("максимализиране на печалбата").

...Чалга-индивиди като например Емо Ротманса също се пласираха. Опирайки се на силата на премиера, започнаха да дерат секторите, до които имаха достъп. Държавата не наложи върху тях никакви правила, защото я нямаше. Или имаше я, но в подчинен вариант. Както сподели преди години самият Ротманс: "Държавата е наша, гората е наша и ще правим каквото си искаме."

...За да си "върнем държавата", както стана модерно да се казва, първо трябва да си върнем чувството за общност. Правителството не може да направи това вместо нас.

(С големи съкращения.)