Гледам какво става в парламента напоследък и нещо не мога да схвана идеята - казва някой си, че отишъл там да се бори с някого (то не че е световно първенство или олимпиада, но човекът така твърди) и уж го бута с едната ръка, а с другата здраво го подпира, за да не му паднело мнозинството. Е, според мен там би трябвало да се работи заедно за България, а не всички да се правят на пехливани, но - кой ме пита?

...Лидерът седеше на парламентарната банка и четеше книжка с приказки. Все пак често му се налагаше да общува с електората и трябваше непрекъснато да попълва репертоара си. А и тази се случи романтична, от любимите му.

Веднъж много богат младеж и бедна девойка се влюбили един в друг.

- Обичам те - шепнела тя.

- Обичам те - повтарял той - Но родителите ни никога няма да ни разрешат да се оженим.

- И какво значение има? - не разбирала девойката. - Аз съм готова да ти се отдам и просто така, без формалности. Искам само да бъдем заедно.

- А, не бива! - подскочил момъкът - Църквата, общественото мнение...

- Но ние никога няма да получим одобрението им! - разплакало се момичето. - Май ни остава само да умрем заедно?

- Май да - мрачно въздъхнал момъкът и двамата застанали на края на една висока скала.

- Прегърни ме - помолила девойката. - Знам, че няма друг изход, но ме е страх.

- Няма проблем - отговорил момъкът, прегърнал я, а после внимателно я бутнал в пропастта.

Но той самият не скочил, а се върнал вкъщи, впоследствие се оженил за друга девойка и живял щастливо до смъртта си...

"Това май не е подходящо за електората - помисли си Лидерът. - Вярно - има го момента, че трябва да ме обичат до гроб, нищо че околните смятат това за не дотам редно (то пък на тях какво им влиза в работата?), има го и това със смелия мъж, който те прегръща, когато стоиш на ръба на кризата, присъства и най-важното - каква ти там неформална любов? Ти първо пусни бюлетината, пък после ми говори за чувства! Само дето краят нещо... Я чакай! То имало продължение от другата страна на листа, я да видим какво е станало после?

...Някогашният младеж и девойката се срещнали отново на Божия съд. Бог попитал сурово:

- С кого почваме?

- Дамите са с предимство - обяснил младежът, който никак не се натискал да е пръв, когато ставало дума за съдене.

Бог кимнал и почнал:

- Значи, ти си искала да се отдадеш на любовта си към този момък, пренебрегвайки мнението на околните и най-важното - законите на църквата, т.е. - моята воля?

- Да, аз го обичах и му вярвах...

- Аха! И затова бе готова на най-големия грях - самоубийството? В ада! А ти, бе юнак?

- Аз какво... За мен твоите воля и правила са над всичко, аз заради теб и на убийство съм готов, пък и тя така и така искаше да умре...

И бог решил - прав е човекът, мястото му е в рая...

"Така е по-добре, но май няма да го разберат - поклати глава Лидерът. - Важни са две неща - първо, както казахме - да се пусне моята бюлетина. И второ - Господ да е доволен. То вярно - истински бог може и да няма, но - Европа, Великите сили, групировки разни - все някой казва какво трябва да се направи. Значи - той трябва да е доволен - и точка! Така се постига вечен политически живот и се заслужава място в рая. Другото - разни неформални обещания там, програми някакви - си е жив грях, направо незаконна любов.

Пък и електоратът все сам се мъчи да се набута във финансовата пропаст - е, добре де, обичаме се - но аз да не съм идиот да скачам с него? Любов, любов, но чак пък толкова...?

Но приказката все пак става - ако се бутне тук-там малко..."

И Лидерът извади червения молив и почна да редактира.