|
| *** |
Седим на пейките в мършавата градина пред блока ни и предъвкваме новините, които телевизорите са налели в главите ни.
- Да, да - обажда се и друг от пейката, - много пара получават! И официално и неофициално, само пачки трупат.
Виждам, че разговорът започва да цикли и веднага предлагам:
- Още пари трябва да се дадат на депутатите, че и на министрите!
Продължавам:
- Всеки един от нас трябва месечно да отделя по един лев за нуждите на депутатите ни. Да превежда този лев официално по сметката на парламента и да си пази бележката от банката, че е подпомогнал идеята.
- Ква идея бе, иръпшън! - скачат ми аверите. - Не стига че държавата къса от мизерния ни залък и все в депутатския джоб го бута, а сега трябвало още да плащаме!
- Ти знаеш ли колко пари са това, бе!
Изчаквам да падне градусът и казвам:
- Знам колко пари са. Но и вие трябва да знаете защо се предлага това.
Пак се умълчават.
- Парите - казвам, - ще постъпват на сметка в парламента и всеки депутат ще има право да ги харчи. По време на посещението си в избирателния район или за лични нужди - както си прецени.
Един от нашите вдига ръка:
- Ей така да си харчи, без никой нищо да го пита, така ли?
- Не! - казвам. - Не е точно така. Ще има задължението да пише наредби и закони, съобразени единствено с нуждите, желанията и проблемите на гражданите!
Аверите се хилят.
- Че нали за това сме ги избрали, бе! Каква друга работа имат, освен да пишат правилни закони!
Пак изчаквам.
- Вижте - казвам, - всички знаем защо са избрани депутатите ни. Но пък и знаем, че срещу гражданството стоят интересите на едрия бизнес, на средния бизнес, на олигарсите и разни чужбински желания - и всички те, заедно и поотделно, са по-силни от гражданите. Важното е ние да платим на депутатите по-вече и по-добре, отколкото другите лобисти.
В градинката пак тишина.
- Ако всеки от нас изпрати по един лев месечно, ще се събере доста голяма сума. И депутатите ще могат да я ползват както си искат. Ако искат да отидат на някой слънчев остров на почивка - с жената или с гаджето си - моля, да отива.
Прекъснаха ме.
- Че те и сега си ходят там, бе!
Вдигнах ръка:
- Важното е кой плаща! Ще харчат парите както си искат. Ако пък решат - на никой няма да кажат, къде са отишли левчетата ни, ще си траят. Ние сме им ги дали от сърце! Най-важното е депутатите и министрите да нямат нуждата да вземат още пари от различните лобисти, от разните едри олигарси и дребни фирмаджии. Гражданите трябва да надцакаме лобистите!
- И каква ни е гаранцията, че щом си плащаме, ще имаме читави закони?
Въздъхнах:
- Точно това е отговорът! Плащаме си и получаваме закони, които работят за гражданството, правилни и читави закони. Както беше досега с различните лобисти - дават пари, получават правилни решения и си свиркат.
Аверите се замислиха.
- Има нещо в тази идея...
- Има - рекох, - много неща. Няма да се броят пари под масата, никой никого няма да дебне. Всичко ще си е най-официално - ние казваме, че сме граждански лобисти, превеждаме си левчетата по сметката на парламента, а депутатите си ги харчат, без да се крият и оглеждат непрекъснато. Единственото, което наистина трябва да свършат, е да се грижат за народа - няма друго.
Аверите ме гледаха.
- И още - депутатството ще има толкова много пари в джоба си, че спокойно може да купи различните лобисти, когато лобистите дойдат да си пазаруват депутати.
Един от аверите даже изръкопляска на думите ми.
- Да - рекох, - ние, гражданите, трябва сме готови на всичко, за да се подобри работата на парламента, за да възтържествува държавността и депутатството най-после да забележи грижите и мъките на народа ни.
- Който има по-добра идея, да я каже сега или да замълчи! - рече един от аверите, после плю в прахта и замълча.