:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,686,450
Активни 741
Страници 29,015
За един ден 1,302,066
Реконтра

Бай Асан, комшията на парламента

Не сме ний цигани - орли сме!
В понеделник приеха закона окончателно, във вторник "ЦСКА" и "Левски" обявиха обединението си с "Нефтохимик" (понеже имал хубав стадион) и заминаха да тренират в Бургас, в сряда ултрасите се биха кой коя трибуна да заеме на новото място... и общественото внимание бе отклонено. Включително и това на определени служби за охрана, които с изумление установиха в четвъртък сутринта, че някой е направил пристройка от дъски и ламарина от едната страна на Народното събрание.

Две полицейски коли спряха до нея и извлякоха отвътре още сънения бай Асан, а също и многобройната му сополива челяд. Но докато униформените го питаха дали случайно не е луд, а той им тикаше в лицето Държавен вестник, наоколо се събраха още стотина мургави братовчеди и скоро над тълпата можеше да се чуе само едно изречение: "Единствено жилище му е, какво като е незаконно? Вече може."

Дойдоха репортери и дори представители на БХК - и пред тях бай Асан обясни, че се е сбъднала най-съкровената му мечта - да си плаща редовно тока. Досега в махалата не можело, нямало партида, но вече... Хората от БХК се просълзиха пред камерите, а нашият човек помоли да го захранят със стотина кабела едновременно - много ги обичал.

Не че беше толкова лош човекът - е, вярно, понякога пускаше песните на Софи Маринова малко по-силно, но пък и част от народните представители веднага наостряха уши - кръвта вода не става. Дори когато през есента Айшето клекна пред дома си да вари лютеница, доста от депутатите донесоха по една филия хляб да им намажела - напомняло им за родното село и изобщо... Айшето мажеше и дори гледаше на ръка и предсказваше бъдещето, докато накрая й забраниха - в резултат на казаното от нея политическото пространство изведнъж се оказа силно прекроено.

Макар че от сградата на парламента пуснаха специален маркуч и раздадоха корита, скоро бе установено, че къпането в суровия софийски климат било опасно за несвикналите на подобно изпитание организми на пришълците, та след месец в парламентарната зала винаги знаеха от коя посока духа вятърът. За сметка на това силно се подобри имиджът ни пред Европа; щом поредният защитник на правата на малцинствата дойдеше да порицае лично депутатите, децата на Асан го посрещаха усмихнато, снимаха се с него и му свиваха часовника. Е, то при европейските заплати един часовник не е голям масраф, но скоро посещенията престанаха, а в съответните комисии бе отчетено, че България най-после...

Най-големият син на Асан дори веднъж седна на тротоара пред Народното събрание - комшии сме, нали, какво толкова - и се опита да организира игра на "тука има, тука нема", но един заслужил депутат (с пет мандата зад гърба си) го плесна по врата и му обясни - за нас, момче, винаги е имало и ще има...

А когато дъщерята на комшията навърши тринадесет години и й стана време за женене, от ръководството на парламента проявиха разбиране - за три дни районът бе отцепен, на площада отпред сложиха дървени маси и пейки, а пет коли на "Спешна помощ" дежуреха наблизо - ако на циганска сватба накрая не заиграят ножовете, значи ракията е била малко. Едновременно с това населението от околните квартали бе предупредено да стиска зъби и по възможност да не получава инфаркт, предвид на утежнената обстановка и липсата на ресурс. Но няма как - нали казват - понякога комшията е по-ценен и от брата...

Понеже беше на удобно място, жилището на бай Асан скоро се превърна в лоби бар на известните организации "Евророма", Евромилан", Евроювентус" и т.н. - и скоро бе трудно да се прецени къде спират повече черни мерцедеси - пред главния вход или пред този на Асан. Особено преди избори мястото за паркиране не стига, заемат всичко наоколо и депутатите вървят доста пеша. Но точно тогава пък смее ли някой да се обади?

... И като стана дума за мерцедесите, та се сетих - сега същите хора са решили да доразвият идеята си в нов закон - ако колата ти е единствена, дори и да е незаконно придобита - няма проблем. После ще се обсъжда вероятно същото и за дипломата за висше образование - купена, но само една - е, сега ще се дискриминираме ли? Ами държавната администрация да остане без хора?...

Някой може да каже, че всичко това са измислици и в центъра на София не може да се построи цигански коптор. Вероятно е така, но пък навсякъде другаде - няма проблем.

Въпросът ми е - а защо?
5
1590
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
17 Юни 2013 00:57
Извинявам се , че много се смях , но ми е за първи път от 3 дни. А всъщност е много тъжно... дали е центърът на София, или държавната гора на брега на Ченгене скеле , е едно и също. Идете и вижте колко са рибарите и колко намазаните "бай Асановци", изсекли гората и вдигнали палати под дремещия поглед на всякакви държавни институции, на които плащаме заплати , за да бездействат., после на депутати, които да узаконяват резултатите от престъпното бездействие...
17 Юни 2013 03:18
Великолепно.
17 Юни 2013 07:04
Прави сте Тимур & Co
17 Юни 2013 17:06
Браво,поздравления, след Манрико сега и ти Тимуре се изявяваш на страниците на вестника,сигурно има и още(списатели) които съм пропуснал,е вече гледам с други очи на написаното,може ли повече подробности около това как се появи разказчето в редакцията.
17 Юни 2013 17:56
може ли повече подробности около това как се появи разказчето в редакцията.

Историята е следната - преди три-четири години активно участвах във форума на кариери.бг (част от "Капитал" и редовно давах акъл на хората как по-лесно да си намерят работа, как да се продадат по-скъпо на работодателя, как да усетят некоректната фирма още преди да са попаднали в нея - все такива неща. Понеже от много години работя на високи мениджърски позиции предимно в чуждестранни фирми, поназнайвам това-онова. Та един ден в оня форум някаква участничка директно ме провокира : "Тимуре, защо не си направиш блог, а ни караш тук непрекъснато да отсяваме зърното от плявата?" Замислих се, попитах познати блогъри и в средата на 2009 започнах блога "Тимур и неговите командоси" (www.timurcommandos.blogspot.com). В него 85% от статиите са хумор и сатира, а 15% - наръчник по кариерно оцеляване. Някои от първите ми статии - например "България отвръща на удара", станаха доста популярни.

Един ден с мен се свърза Иво Балев и ми предложи да пиша за "После". Смятах и продължавам да смятам вестник СЕГА за уважавано издание с доста интелигентна читателска аудитория и се съгласих. Оттогава политическата сатира излиза тук и в блога, а останалият хумор и кариерните статии - само там.
За вестник СЕГА пиша от края на 2009 г, само под този псевдоним.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД