Една прекрасна вечер не по-малко прекрасният екзекутор /домакин/ Иван Дмитрич Червяков седеше на 2-и ред и гледаше с бинокъл представлението, на върха на блаженството. Но изведнъж...Животът е пълен с изненади! Лицето му се смръщи, очите му се опулиха, дишането му спря...махна бинокъла, наведе се и... апчхи! Кихна. Никому не е забранено да киха. Кихат и селяни, и полицейски началници, а дори и тайни съветници. Червяков никак не се сконфузи, избърса се с кърпичка и като вежлив човек се огледа: дали не е обезпокоил няког? Но тук вече трябваше да се сконфузи. Той видя, че старчето, седнало пред него, грижливо избърсва голата си глава и врата с ръкавицата и мърмори. Червяков позна статския генерал Бризжалов, от ведомството на пътищата и съобщенията.

"Опръскал съм го! - помисли си. - Не е мой началник, чужд е, но все пак неудобно. Трябва да му се извиня."

Червяков се изкашля, наведе се с цяло тяло напред и зашепна на ухото на генерала:

- Извинете, вашество, опръсках ви... аз внезапно...

- Нищо, нищо.

- За бога, извинете. Аз нали... аз без да искам!

- Ах, седнете, моля! Оставете ме да слушам!

Червяков се сконфузи, усмихна се глупаво и загледа сцената. Гледаше той, но блаженство вече не чувстваше. Взе да го мъчи безпокойство. През антракта се приближи до Бризжалов, позавъртя се и като надви плахостта си, измърмори:

- Аз ви опръсках, ваш-ство... Простете... аз нали... не, че...

- Ах, стига... Аз вече забравих, а вие все за това! - генералът нетърпеливо мръдна долната си устна.

"Забравил, а в очите му ехидство - помисли Червяков, поглеждайки подозрително генерала. - И да говори не ще. Би трябвало да му обясня, че съвсем не съм искал... че това е природен закон, а то ще вземе да помисли, че съм искал да плюна. Сега и да не помисли - после!..."

Като се върна вкъщи, Червяков разказа на жена си за своето невежество. Тя, както му се стори, се отнесе лекомислено към случилото се; само се изплаши, а после, като разбра, че Бризжалов е "чужд", се успокои.

- Все пак иди, извини се. Ще помисли, че не знаеш да се държиш в общество!

- Тъкмо там е работата! Извинявах му се, но той някак странно... Нито една свястна дума не каза.

На другия ден Червяков облече новия вицмундир, подстрига се и тръгна за Бризжалов да му обясни. Влизайки в приемната, видя много просители, а между тях и самия генерал, вече отпочнал приемането на прошенията. Като изслуша няколко просители, генералът вдигна очи и към Червяков.

- Вчера в "Аркадия", ако си спомняте, вашество - задокладва екзекуторът, - аз кихнах и... без да искам, ви опръсках... Изв...

- Ама че глупости... Бог знае що! Вие какво обичате? - обърна се генералът към следващия просител.

"Не иска да говори! - помисли побледнелият Червяков. - Сърди се, значи... Не, това не бива да се остави така... Ще му обясня..."

Когато генералът свърши разговора с последния просител и се запъти към вътрешните стаи, Червяков тръгна след него и замрънка:

- Вашество! Ако се осмелявам да безпокоя вашество, то е именно от чувство, мога да кажа, на разкаяние! Не нарочно, благоволете да знаете!

Генералът кисело махна с ръка.

- Но вие просто се подигравате с мен, господине! - каза, изчезвайки зад вратата.

"Какви ти подигравки? - помисли Червяков. - Генерал, а не може да разбере! Щом е така, няма повече да се извинявам на този фанфарон! Да върви по дяволите! Ще му напиша писмо, а няма вече да ходя! Ей богу, няма!

Писмо не написа. Мисли, мисли и не можа да измисли това писмо. Наложи се да отиде на другия ден лично да му обясни.

- Вчера идвах да безпокоя вашество - замрънка той, когато генералът спря на него въпросителен поглед, - не за да ви се подигравам, както благоволихте да кажете. Извинявах ви се за това, че като кихнах, ви опръсках. А да ви се подигравам, не съм и помислял. Смея ли да се подигравам! Ако ние вземем да се подиграваме, то тогава, значи, никакво уважение към високите особи... не ще има...

- Вън! - ревна изведнъж посинелият и разтреперан генерал. И тропна с крак.

В корема на Червяков нещо се скъса. Без да вижда и без да чува нещо, запристъпя заднешком към вратата, излезе вън и се потътра... Като пристигна машинално вкъщи, без да свали вицмундира, легна на дивана и... умря.