Съд в Амстердам призна правото на швейцарски фонд върху архива на Ане Франк, съобщават холандски медии. Правата над хиляди фотографии, писма и други документи оспорваха фондът "Ане Франк", намиращ се в Базел, и домът музей в Амстердам.

През 2007 г. фондът "Ане Франк", основан от баща й Ото, предаде част от своя архив на временно съхранение в музея в Амстердам. След четири години поиска да му го върнат, за да го изложи в еврейския музей във Франкфурт на Майн, но домът музей предяви несъществуващи права върху документите и отказа да ги върне.

Амстердамският съд реши, че законен притежател на документите е фондът "Ане Франк" и постанови музеят да ги върне до януари идната година.

Ане Франк е родена през 1929 г. в еврейско семейство във Франкфурт на Майн, което след идването на Хитлер на власт се преселва в Холандия. След нацистката й окупация Ане Франк, семейството й и четирима нейни приятели в продължение на 25 месеца се крият в убежище в къща в Амстердам. През цялото време Ане води дневник, който е едно от най-известните свидетелства за Холокоста.

През 1944 г. убежището е разкрито от нацистите и всички са изпратени в концлагер. Спасява се само бащата Ото Франк, който от 1953 до смъртта си през 1980 г. живее в Базел, където основава фонд на името на дъщеря си.

Дневникът на Ане Франк, за пръв път публикуван през 1947 г., е преведен на 65 езика. Музеят в амстердамския дом, където се е укривала Ане Франк със семейството и приятелите си, съществува от 1960 г. и е сред най-посещаваните в града. В България дневникът е издаван няколко пъти под заглавието "Задната къща".