|
| *** |
...В края на юни 2013 година хунта начело с генерал Августин Пенчев (наричан тайно зад гърба му "Аугусто Пиночет") извърши държавен преврат. По предварително споразумение с протестиращите в този ден улиците бяха празни и танковете стигнаха безпрепятствено до Народното събрание и Министерския съвет. Президентът се опита да се качи на най-близкия от тях и да се направи на Елцин, но един старшина бързо го свали и му обеща при втори опит да го прати в карцера.
В Министерския съвет пееха "Партизан за бой се стяга", а в Народното събрание "Ний сговорна сме дружина, ще крадеме до амина". Впрочем, в парламента една от големите партии предвидливо липсваше, уж поради протест.
Когато танковете изстреляха първите снаряди обаче, и на двете места преминаха на стария хит на НЛО "Мале, страх", примесено с откъслечни "вай, вай". Междувременно един заблуден танк се оказа пред Телевизията и оттам побързаха да поздравят новата власт.
Генерал Пенчев обяви пред народа, че ще работи по утвърдена технология, и предупреди БФС, че за около месец смята да ползва някои стадиони. От УЕФА отначало помрънкаха, но когато генералът обясни, че всъщност това е форма на борба с корупцията, приеха да отложим малко първенството.
Технологията на генерала изискваше първо да бъдат разстреляни фанатичните комунисти, социалисти и изобщо - убедените "леви". Ето защо участниците в хунтата наредиха картечниците, но после изведнъж се сепнаха - оказа се, че в страната няма истински леви! Генералът нареди да доведат някои от ръководителите на съответната партия, но се получи голям конфуз - когато бе питан доколко е ляв, съответният политик почваше да се смее и показваше влоговете си в чуждестранни банки. Други говореха за бизнеса си, в който те не били наемни работници, а по-скоро - точно обратното... А когато един полковник попита поредния задържан - "Е, добре де, но вие нали сте за социално равенство?", човекът така се обиди, че искаше сам да се хвърли срещу дулата на картечниците.
Същото се повтори и с политици от други партии, които уж също доскоро... онова там, за справедливостта и равенството. Единият дори искаше да си покаже летящата чиния, но се оказа, че тя няма да успее да кацне на стадиона. А медийната империя на друг борец за народно добруване веднага започна да бълва материали за новата власт, всички до един започващи с "машалла!".
"Е, няма как - въздъхна Августин Пенчев - Ще разстрелваме олигарси тогава." Но се оказа, че у нас и такива нямало - редица банкери вече бяха прехвърлили собствеността си на неграмотни цигани и сега обикаляха улиците с велосипеди - понеже, нали, бензинът много скъп... Изведнъж бе установено, че страната е пълна с изоставена и никому ненужна собственост - хотели, казина - и дори две планини. Бизнесмени започнаха спешно да залагат поршета срещу експресен кредит от сто лева и не го връщаха после.
Е, корупционерите не успяха да се скрият толкова бързо - няколко митничари и катаджии бяха докарани в закрити камиони през нощта, на сутринта попитани "е, сега ще се разстрелваме ли или ще почерпите?", но картечарите не изчакаха отговора. Обаче дотам - когато дойде ред на здравеопазването и съдебната система, генералът тъжно погледна стотината сандъка с патрони и въздъхна - за кого по-напред? Та се наложи да отсекат съответния брой пръчки и да ги потопят във вода - поне да им хвърлят по един бой, колкото да не е без хич.
...След около месец хунтата осъзна, че всъщност няма срещу кого повече да се бори, и реши да бъдат проведени избори за Велико народно събрание - като за целта организира кръгла маса с основните политически сили. Когато лидерите им седнаха с охкане (пръчките!), Августин Пенчев делово обясни, че всичко било направено за доброто на Родината. "Ама поне да се беше извинил бе!" - изпъшка един от присъстващите, но срещнал суровия поглед на генерала, се сви и дори за миг му се прииска да се скрие под масата...
Това беше всичко, вече пораснали деца! Но вие не се плашете - България е член на НАТО и ЕС и подобно нещо в действителност никога не би могло да се случи. Ето защо ние пожелаваме "лека нощ" на вас и на всички онези, които може да са се познали в нашата приказка.
Това наистина е напълно случайно, уверяваме ви.
