01 Октомври 2005 00:16

Какво е следвала - психология или психопатология?

01 Октомври 2005 00:46

>>>><<<<
Архи, успокoй се!... Не си ти тоя мъж и това е все пак добре...
..
Аз също започнах с недоверие да чета и като свърших дойде и доверие и възхищение дори....
От слънчо

01 Октомври 2005 09:40

Доколкото си спомням, последните съботи все спорехме с разни форумци по повод евтините стихоплетства, които те обявяваха за прекрасна поезия.
Ето това е поезия, уважаеми. Не бих казал чак "прекрасна", но добра, наистина добра.

01 Октомври 2005 10:11

Добър избор за антологията.
Един повод за благодарност към егон от Скайфорума,
благодарение на когото стиховете на тази поетеса са отдавна познати и харесвани...


егон
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 397
Скрий: Име, IP
Хайде още от нея, защото е наистина добра поетеса



НАВИЦИ

Той крещи, а после чупи,
докато ракията му свърши.
Тя така не се научи
как се прави манджа
и щом седнат да вечерят,
ближе си сълзите.
Винаги се оправдава,
че е забравила солта.


(с) Красимира Джисова, 2002
(с) Издателство LiterNet, 21. 10. 2002

01 Октомври 2005 11:04

Сигурен съм, че изживяванията на героинята са истински, не съм сигурен, че това вече е любов, по-скоро навик, тогава идват упреците-иска да съм му майка, а такива жени вече няма, мръсните му чорапи....е, празникът си е отишъл с магията на любовта, събуждаш се сутрин с обикновен човек

01 Октомври 2005 11:06

И сама не знаеш защо не го зарязваш ... или може би знаеш ...

Редактирано от - Miranda на 01/10/2005 г/ 11:09:59

01 Октомври 2005 12:19

Интересна ми беше темата, имах още мисли, но и милиционерите се събудиха и адът живот в българия започна, що се раждате ве нещастници В друга тема писах за Smooth jass, e блокираха го, упадъчни американски музики, Born For Pleasure, и тe каскетите с цървули към дивия запад All Togheter Now...is the time пай се

Редактирано от - Пейчо Пеев на 01/10/2005 г/ 13:12:40

01 Октомври 2005 15:30

Наистина, най-сетне нещо хубаво тук!

01 Октомври 2005 15:33

пак хубава кака са пуснали батковците в антологията, сал не стана ясно какво и харесахте на таз «одисея», балкони, 183 , 185, то ясно, че е на ти с мъжете, ама има си начин да го направи, къде отиде поезията? Забравиха за Камелия Кондова, не пускат Милена Лилова, дори Мирела Иванова изчезна. Да не говорим за мъжете поети като Бойко Ламбовски, Георги Рупчев, се са таквиз «бели», ама врели некипели се навъдиха

01 Октомври 2005 16:07

еберхази или естерхази?

01 Октомври 2005 16:35

Пръч, Бойко Ламбовски едва ли себе си ще пуска във вестника, а Георги Рупчев почина отдавна, лека му пръст...
Добре че има кадърни млади поети
Аз малко се учудвам, да си призная: бях изгубил надежда, че в "Антология" ще прочета нещо модерно, стойностно и интересно. Особено след последните "попълнения" от гарата в Симитли и онези безумни бели маски на шарлатанина Гранитски.
А пък съвсем и не очаквах да се хареса на форума Радвам се да открия, че положението не е толкова зле.

01 Октомври 2005 16:40

Миранда,
благодаря ти, радвам се, че някой ги чете тези мои постинги и че явно има смисъл от тях.
Ми аз и в скйфорума вече съм казвал, че според мен тази поетеса е много лична, особена, с чувство за игра и смисъл, за заигравка и въобажение.
Да й е наслука.

01 Октомври 2005 16:47

Руританец, знам за Рупчев, лека му пръст, знам за мултиплената склероза, дето го покоси...Думата ми бе за класата, брато! Липсва, липсва...
Иначе – евала за туй, дето каза за Гранитски и Симитли – напълно съм съгласен с теб !

01 Октомври 2005 16:54

Има ли някой телефона на авторката?

01 Октомври 2005 17:34

Оп-папапа. Ти да не сбъркал сайта, бе пич? Така ли му викат сега – КЛУБ САМОТНО СЪРЦЕ на антологията? Питай отдел култура, ама трябва да почакаш до понеделник

01 Октомври 2005 17:44

Дарт Прач,
къде беше когато тук валяха хвалебствия за Гранитски и този с кулите на Симитли и канибали ли бяха...щяха да ни изядат и изглеждаше, че само ние на тои свят не харесваме ова стихоплетство.

01 Октомври 2005 18:40

Вижте как се пишат стихове, заядливковци! И се учете:
ПОЕЗИЯ

Валери Станков

ГЕОГРАФИЯ НА САМОТАТА

Навярно Бог ще се смили.
И ще поиска да се видим.
На гарата във Симитли.
Или на кулите във Видин.
На някой пуст, далечен плаж.
В бистрото. В супера. В музея.
В отвлечен самолет за САЩ.
Сред канибалите в Гвинея.
На улицата. В някой влак.
В дъжда. В дъха на листопада.
Заради теб ще сляза чак
в деветата маза на Ада.
В Тибет ще ида. В Шао Лин.
Във Титикака ще се гмурна.
Да видя твоя поглед - син -
като небе над Анапурна.
И ако Господ е добър,
да стигна жив до Галилея,
в часа на идещата смърт
за тебе песен ще изпея.
Дано съдбата е добра.
И да поиска да се видим.
А после може да умра.
В Чирпан. Във Варна. Или Видин.

01 Октомври 2005 20:49

Ами ние това го видяхме още първия път.
И колкото и да го гледаме - няма да стане на поезия.
Поезията е горе, в "Антология" - този път.

01 Октомври 2005 21:52

Както е казал народът, за всеки влак си има пътник!!!!!!!!!!
егон и карагьозения джон харесват бели поезии на мургави мацки, НИЕ ПЪК / при това не сме малко, справка – броят отпреди 2 седмици! / ХАРЕСВАМЕ ВАЛЕРИ СТАНКОВ! Ако не беше доказан поет, Валери Станков и ако не беше форумът на вестник Сега, нямаше да има повод да лъсне злобата и посредствеността на тези, които вие боготворите. Скодоумието няма място на страниците на вестника, затова мнения като вашите: егон и какъв беше там джон , си отиват, а поезията остава!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

01 Октомври 2005 21:55

>>><<<<
Рури, задръж ритлите бе, ти ли се извъди фактора определящ кое да, кое не?
Да имаш мнение не е лошо нещо. Право, криво, твое си е...Но да учиш другите се иска не само тепигйозлък, ма и ум, да речем. Ами от второто нямаш много брато. Сори. Мое ногу да си чел, ама не си минал средната спирка. Е, точно там, на средната спирка се спира и се гледа на пъп, гасят се въглени, лее се восък и
като тръгнеш напред, даваш акъл без да накърняваш остатъка. Това безплатно ти го редим, като на приятел..Въобще аз съм страхотно приятелски настроен човек, а ти?

01 Октомври 2005 22:05

>>><<<
А, Рури, сетих се, че може да си нещо па фактор или фъктор...лелееее, тогава Боже пази...Ама не мяза и фъктор да си...само онова дето се води бодлива крава в презносния смисъл..
Ядоса са ме мааати. Извинявай, но същността остава - никой не може да ме учи на нещо, което го няма....не мога да видя ни новите, ни старите дрехи на цария....А за писането и чустването на поезията оня перверзник от площада го е казал
"...Певец певеца само проумява
а не пазарски кой да е абдал
чул, недочул,
разбрал недоразбрал.."
Светозар

01 Октомври 2005 22:17

>>>><<<<
Ruri,
eto ti neshto ot edin nash (bylgarski) poet..
...
ДЖАКПОТ
Не знам какво е джакпот.

Знам какво е пот.

Не играя тото и не му се надявам.

Джаскам мотиката,

копам пиперо и не мисля за потта.

Толкова съм й свикнал,

че даже не я усещам.

Тече.

Браздули по врата,

соли гърдите,

люти веждите,

избелва и суши миглите.

От дъжд на вятър я бърша.

С опакото на ръкава.

Бистра водица.

Мъчна водица.

Която се стича много.

Дълго и бавно.

Солена. Миризлива. На капки.

Като сълзи.

Кръговрат на водата.

Вода при вода отива. Както пари при пари.

...

Откакто се помня, мириша на пот.

На лук и вкиснало.

Що дни слънцето е извъртало

огнените си топки над чакъма ми.

Файда никаква.

Кярът все навестява други.

Които не се потят...

За мен остават топките.

...

01 Октомври 2005 22:26

Евала Слънчо! Тъкмо прочетох форума и се отвратих от такива като разните там многознайковци, дет раздават акъл наляво и надясно! Много спорна ще да е дамата от снимката, поезията и обаче не e

01 Октомври 2005 23:46

Стига сте пускали мургавите любовници на редакторите! Искаме Николай Кънчев, Борис Христов, Георги Константинов!!

02 Октомври 2005 00:12

Едно
Стефан Вълдобрев

Две луни
не могат да целунат
две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат
и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи ...

Две следи
една към друга тичат,
но уви.
Две очи,
едва сега разбират
колко са сами.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

02 Октомври 2005 00:37

ПРИСЪДА


За да живея,
трябва непрестанно
по нещо да умира в мен самия.

Осъждам ви на смърт
чрез неприязън,
приятелства,
в бедата уязвими,
познанства,
край душата ми събрани,
неканени на нейната трапеза.

Осъждам ви на смърт
чрез равнодушие,
измамни
и примамливи желания,
създадени от мен
големи робства
пред малки хора
и пред малки цели.

Осъждам ви на смърт,
чрез недоверие,
лъжи,
в които вярвам доверчиво,
слънца от станиол,
които вземам
за истински слънца на хоризонта.
Осъждам ви на смърт,
за да живея!

02 Октомври 2005 09:17

Съвсем излишно противопоставяне на творци и почитатели ...



БАВНОТО ТАКСИ

web

дъждът пълзи по теб
без да те докосва


от външната страна
на предното стъкло е


чистачките пресичат
шията ти коленете


дори да забележиш
няма да последва


завой извън времето
и отраженията


пътувай не мисли
за дължината


за косите по килима
и бялата им хроника


за гласа
напомнящ какво си


как произнасяш:
отказвам се


за скоростта при нанасяне
на думи и паузи


няма да платиш повече
отколкото имаш възможност


(с) Красимира Джисова

02 Октомври 2005 10:25

Miranda, не е противопоставяне, не съм коментирал стиховете и, асоциации разни за смисълът житейски, всички са различни и всички са еднакви ?
Контрол - Не умирахме от щастие

Ако имам това нещастие
Да доживея чак до пенсия
ще разкажа своите спомени
въпреки, че няма полза от това

Ако имам това нещастие
да доживея чак до пенсия
ще разкажа своите спомени
въпреки, че няма полза от това

Живяхме си доста
добре подбрани
във общата яма
всички събрани
Тигри, зайци,
кокошки, коне
различни породи
жени и мъже
По малко живяхме
по малко крадяхме
по малко спестявахме
по малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие (х4)

Гледахме различните по форма и по цвят
облаци
носени от различни по посока и по сила
ветрове
И ставахме всички
ветропоказатели
еднакви по форма
и еднакви по цвят

Не, не, не умирахме от щастие (х4)

Стига вече
празни думи
писна ми
и от любов
в истината
аз не вярвам
и за подвизи
не съм готов

предъвкваме стари, плоски клишета
с дъх неприятен, на чужди уста
имаме пътища, имаме цели
но само във къщи, сме силни и смели
и смели... много смели...

Ниски, високи
всички сме еднакви
слаби, дебели
всички сме еднакви
хитри или умни
всички или умни
смели и страхливи
всички сме еднакви
ДА!

Редактирано от - Пейчо Пеев на 02/10/2005 г/ 11:16:15

02 Октомври 2005 10:43

Слънчо,
съжалих, че не съм влязъл снощи да се посмея на мненията ти

02 Октомври 2005 10:46

Повечко чети, по-малко приказвай, ето Миранда поства още хубави текстове.
Хайде със здраве!

02 Октомври 2005 11:32

Руританец, Слънчо е оригинален, мъдър, весел, слънчев, кефи се, та не се поти

02 Октомври 2005 12:34

Те ти Булка Спасов Ден! Написаното от някаква ямболска госпожа не може дори да се мери със шедьоврите на Миранда и Слънчо! Бедна и жална България щом редколегията на централен столичен ежедневник пуска на страниците си жени по свой цвят, форми и подобие, а загърбва автори, които са ДОКАЗАНИ пера, показват усет и стил и пишат неуморно! Какво е силното в поезията на ямболската госпожа? Че е учила психология – хубаво, ама това ще рече - опознай себе си и прецени требе ли да стихоплетстваш за всека изтървана ерекция , моме?

02 Октомври 2005 12:50

Абе смешковци, вие самиеусещате ли се...искаме Константинов, Борис Христов...алоо, звалии, гледате с 20 г. назад, как сами не се усещате не разбирам. Това е толкова очевидно...не става дума за даване на акъл, в каквото обвинявате Руританеца, а в усета за поезия...това не е поезия на този Станков, това е стихоплетство и е смешно и тъжно...Борис Христов е голям поет, но вече не се пише така...толкова сте изопстанали и агресията ви е много стереотипна и очаквана.

02 Октомври 2005 13:26

агресия къде я видя, а Шекспир не чети, вече не се мисли така

02 Октомври 2005 13:40

...ОК ВалерИ...

02 Октомври 2005 14:04

Egati Egona, ega ti nagona.........Както е казал народът, за всеки влак си има пътник!!!!!!!!!!
егон харесва бели поезии на мургави мацки, НИЕ ПЪК / при това не сме малко, справка – броят отпреди 2 седмици! / ХАРЕСВАМЕ ВАЛЕРИ СТАНКОВ! Ако не беше доказан поет, Валери Станков и ако не беше форумът на вестник Сега, нямаше да има повод да лъсне злобата и посредствеността на тези, които вие боготворите. Скодоумието няма място на страниците на вестника, затова мнения като егон си отиват, а поезията остава!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

02 Октомври 2005 14:52

Безмислено противопоставяне на двама творци,
всеки с таланта си и с почитателите си .....


Обидно е дори.


И понеже днес е представена Красимира Джисова - още нещо от нея,
което много харесвам ...



Докато разсейвам Главната
или се обездвижвам,
особено
докато се обездвижвам на терасата,
докато се припознавам
или се заслушвам,
особено
докато се заслушвам в назоваването ми,
докато монологизирам
или се усмихвам,
особено
докато се усмихвам едностайно,
докато изпускам кафето
или проветрявам,
особено
докато проветрявам фантазиите си,
докато се отнасям
или заспивам,
особено
докато заспивам и заспивам, и заспивам,
докато се гримирам
или обличам,
особено
докато обличам принадлежността си,
докато пера възглавници
или изцеждам,
особено
докато изцеждам сантимента си,
докато още много други неща
или все същите,
особено
докато все същите се случват без теб.





(с) Красимира Джисова, 2002

02 Октомври 2005 15:09

Спасовден,
би ли обърнал внимание, че текстовете , които поства Миранда, са на същата "ямболска госпожа"... Тука май важи едно от железните правила на форума: първо пиши, после чети!
Миранда,
всъщност не е безсмислено противопоставяне. Просто едното е литература, а другото не е.
Нещо май не се доразбираме. Харесвайте си Валери Станков колкото искате, то си е ваша работа. Аз пък харесвам текстовете на "Нова генерация" - ама съм далеч от мисълта да ги обявявам за голяма поезия.
Схващате ли разликата?
--------
Egon, добре че не всички посетители на форума са спрели да четат с излизането си от гимназията

02 Октомври 2005 15:13

Апропо, Пейчо,
за Егон не знам, но аз много обичам да чета Шекспир. Обаче ако някой съвременен български автор тръгне да ми подражава на Шекспир, няма да го чета.
Класиката е за четене, не за писане

02 Октомври 2005 15:26

За такива като куританец ли руританец ли, е...ли му мамата - нищо друго освен да повторя, щого май няма да им е излишно: написаното от някаква ямболска госпожа не може дори да се мери със шедьоврите публикувани във форума! Що се отнася до Валери Станков, Николай Кънчев и Георги Константинов – това е тежката алтилерия икато такава заслужава да бъде четена от ТЕЖКИ ГЕМИИ, а повече от ясно е е - форумци като куританеца обичат повърхността. Бедна и жална България щом редколегията на централен столичен ежедневник пуска на страниците си жени по свой цвят, форми и подобие, а загърбва автори, които са ДОКАЗАНИ пера, показват усет и стил и пишат неуморно! Какво е силното в поезията на ямболската госпожа? Че е учила психология – хубаво, ама това ще рече - опознай себе си и прецени требе ли да стихоплетстваш за всека изтървана ерекция , моме?

02 Октомври 2005 15:42

Руританец, майтапя се, предлага ни се философска концепция за брака, е, не я приемам-живот без любов не разбирам. И търся и предлагам други идеи за живота, облечени в поетични дрехи, алтернативи, нищо лично, агресия, противопоставяне-мииииии, не съм евтин негативист. Вкус, стил, предпочитания..... различно еднакви сме

02 Октомври 2005 16:07

Доближихме си гледните точки, Пейчо !

02 Октомври 2005 16:24

Miranda, родена от любов, за любов, да ? В този кратък живот да губиш Време за омраза, и да пропуснеш истинска любов На товар-N е всеки да ос-мисли по- стъпките си, екзистенциализъм

02 Октомври 2005 16:29

>>><<<
Рури, много де радвам, че съм ти помогнал да свършиш нещо човешко.
>>>
Пейчо, луната дето ми я прати като едно голямо жълто дойде и си отиде. Сега чакам новата дадойде и ще знам, че е от теб.

02 Октомври 2005 16:35

>>><<<
Спасов Ден, Джакпот не е мое стихотворение и изобщо не е било стихотворение, а най обикновено начало на един разказ от кой мислиш, Валери Станков. Взсех че я подредих както казват някои тук за да стане на ЛИТЕРАТУРА....ЛЕлееее...ми кво ако тя не си беше?...

02 Октомври 2005 16:39

Sluncho6, знам, чувал съм за пълнолунието, щастлива нощ е била, лъщиш отвсекъде jass consultant

Редактирано от - Пейчо Пеев на 02/10/2005 г/ 17:19:33

02 Октомври 2005 19:18

Поредната еднодневка на посредствеността!
Днешната мода на пошлостта. На госпожиците и младите дами със заголените кръстове и бедра, със забоденитe по пъповете дрънкулки и татуировки по гърдите...
Напъните на едно поколение, жертва на епидемията "криво разбрана цивилизация", да се самоубеди, че духовно-нравствената безпътица е най-правилния път през живота днес към живота утре.
Естсествено, отричайки напълно съществуването на живота вчера, онзи ден, миналата година, миналия век и прочие.
Илюзиите на поколението без корени, което се вдъхновява от своите хероинови, никотинови, джони уокарови (бляк лейбъл) видения...
Кой от възхищаващите се сега, може утре заран, щом се събуди, би могъл да повтори в ума си горе поместеното словосъчетание...
Това не е никаква поезия! Това си е чиста чалга!

02 Октомври 2005 19:21

Теодора, ПОДКРЕПЯМ ТЕ НАПАЛНО! Това не е поезя, не е дори секс

02 Октомври 2005 19:29

Ами аз това откога го повтарям, ама някои от горните – не, та не!
За такива като куританец ли руританец ли, е...ли му мамата - пак да им напомня, щото май няма да им е излишно: написаното от някаква ямболска госпожа е абсолютен въздух под налягане! Слава Богу, все още има Български поети като Валери Станков, Николай Кънчев и Георги Константинов – това е тежката алтилерия икато такава заслужава да бъде четена от ТЕЖКИ ГЕМИИ, а повече от ясно е е - форумци като куританеца обичат повърхността. Бедна и жална България щом редколегията на централен столичен ежедневник пуска на страниците си жени по свой цвят, форми и подобие, а загърбва автори, които са ДОКАЗАНИ пера, показват усет и стил! Какво е силното в поезията на ямболската госпожа? Че е учила психология – хубаво, ама това ще рече - опознай себе си и прецени требе ли да стихоплетстваш за всека изтървана ерекция , моме?

02 Октомври 2005 19:38

Ето ви едно стихотворение от Валери Станков:
МОМИЧЕТО, КОЕТО СЛИЗА

Не съм преболедувал младостта, щом още мога
за теб да мисля като за момичето,
което слиза
по есенните хълмове към мен –
гълтач на огнените листопади
и собственик на седем километра маратонски птици по Via pontica,
в чиито кости асматично въздухът свисти,
пастир на облаци и ненаситен генералисимус в изгнание, подкарал
пред скъсаните си ботуши наежени валма от тръни
и армии пленени ветрове,
брадясал скитник, размотал
кълбетата от пътища във бързея на хладната река,
запалил огън и за теб облякъл сетната си бяла риза.
Аз искам да те помня все така –
момичето, което слиза
с походка, от която
дори вихрушките от прах в душата на септември
ще се стопят от яд.
Какво момиче, Господи?
Не си виновен Ти, че иде то към мен от други свят.
То пази равновесие по хлъзгавия ръб на моя сън,
за да не мога с него да изчезна.
Не съм преболедувал младостта, щом още мога
ръка да му подам, за да не зъзне във бездната беззвездна
на моя, прекатурил ската, ден.
Опитвам се на търпеливите папируси
да го рисувам като дърт египтянин,
пиян от амфорните форми на страстта.
Спокойната река, в която се оглеждам –
плешив и стар, с брада – три пръста тежък скреж,
е дълъг бит.
И само мит.
И миг от Нил.
И див копнеж
по едрите звезди над Фамагуста,
съветски телевизор без антена,
хладилник с натрошени сталактити “ЗИЛ”,
в чиято празна и обрана пещера не искам да се взирам
с очи, дълбоки като кладенци запуснати.
Не са изтлели още сеновалите,
запалени в душата ми от царските светкавици на Август,
на плещите си тръшнал огромното ми слънце като буре с динамит,
а съм на път да се превърна в пепелище
под сребърния дъжд на есента.
Не съм преболедувал младостта,
щом още виждам – в идещия студ на Нищото –
как тичаш в хвърколяци от врабци.
И – смешен като тромав котарак със празни лапи –
в зениците ми празното небе увисва.
Сега, когато,
момиче мое,
най-после те обичам истински.