:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,957,260
Активни 60
Страници 4,707
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Без сън

По онуй време имах проблеми със съня. С мъка си лягах, с още по-голяма заспивах, а освен туй се будех от най-малкия шум. Тъй, че когато това лято се озовах в Несебър малко след полунощ, скрих чантата си в едни храсталаци до плажа и изгълтах едно кафе, реших, че изобщо няма да спя. Щях да купонясвам цяла нощ, а на сутринта да си намеря квартира. Но кой знае защо, още преди даже да ида в едно заведение върху някакъв сал в пристанището на Несебър, започна да ми се доспива. Помислих, че е от чистия въздух и ще ми мине. Да, обаче и в един, и в два, и особено в три, продължаваше да ми се спи. А в четири направо ми се затваряха очите! В туй жалко състояние отидох в друго заведение-сал в морето, недалече от първото, размазах се на друга маса и клюмах там до пет, когато вече ми се ревеше. След това се затътрих към храстите, където си бях скрил сака, отворих го, извадих отвътре спалния чувал, добрах се до близката изоставена барака без покрив недалече, проснах се в чувала си на втория й етаж, затворих очи, започнах да се унасям" Но най-неочаквано върху лицето ми падна някаква капка. Не й обърнах внимание. Реших, че е пръска от морето - нали беше наблизо. Тъй, че се унесох отново. Само миг преди да потъна в пазвите на Морфей обаче, върху лицето ми падна втора капка. Втора пръска, рекох си аз. Обаче след нея капна трета! И пак, и пак! Явно не бяха пръски. Все пак аз реших, че туй ще е някакъв слаб дъждец, който ще спре. Да, обаче той се усили! Станах, измуших се от спалния чувал и тръгнах с полуотворени очи да търся по-подходящо място за спане. Но вече се беше разсъмнало и навсякъде гъмжеше от хора. Освен туй дъждът стана направо пороен. Паркирах се в едно заведение, поръчах си кафе, запалих цигара и зазяпах наоколо с празен поглед. Изпих кафето и дъждът спря. Върнах се в порутената барака, но установих, че подът й се е разкалял. Там имаше някакъв мърляв дюшек и аз помислих, че под него ще е сухо и го отместих, но там беше още по-кално. Пак тръгнах из Несебър като броях минутите до осем, когато си мислех, че трябва да отваря квартирното бюро. Но като отидох до него установих, че отваря в десет. Добрах се до друго кафене, взех пак кафе и няколко пъти заспивах на стола, като все се събуждах миг преди да забия глава в чашката. Тъй изкарах до десет, когато се добрах до Квартирно бюро, където някакъв мъж на средна възраст ме посрещна с бодра усмивка. Двайсет карата.

- Търся си квартира - проплаках аз.

- За колко дни? - попита мъжът.

- Два.

Усмивката стана малко по-тънка.

- За колко души?

- Сам съм.

Усмивката му вече едва се забелязваше. Беше станала почти като на Джокондата.

- Трудна работа - въздъхна той. Но това изобщо не ме впечатли. Бях станал безчувствен като айсберг. Продължих да стоя и да го притискам към стената с изпълнен с ням упрек поглед.

- Ще се обадя на Минка - притесни се мъжът. - Тя май има една стая в Стария град. - И той се обади. Стаята била свободна. Струвала четиридесет лева на вечер. Бях дошъл в Несебър с трийсет.

- Скъпо ми е - промърморих аз.

Много съжалявал.

- Вижте - рекох му. - Цяла нощ не съм спал!

Разбирал. Съмнявах се.

- Нали тук имаше къмпинги? - изстенах. Беше изстрел напосоки, но свърши работа.

- О, да, има - съгласи се мъжът. - Вярно. Но трябва да проверите на място. А и условията не са добри.

- Нищо - рекох аз. И той ме упъти ме към един къмпинг, а аз отидох там.

- Къде е рецепцията? - попитах някакъв брадясъл циганин, щом влязох вътре.

- Ей тоя човек е рецепцията - ухили се той. Стори ме се остроумно. Отзад вървеше въпросният човек. Нещо като Слави Трифонов. Но с двайсетина години отгоре и умален формат. Изплаках му болката си.

- За два дни? - натъжи се той. - Само дето ще сменям чаршафите!

- Мога и без чаршафи - проплаках. - Имам спален чувал. Искам само легло. Нищо друго. Умирам за сън!

- Добре - съжали ме той. - Но без чаршафи. Ела да те впиша! Ше те сложа във фургона!

Прииска ми се да го резцелувам. Отидохме до една барака и той ме вписа. В тетрадка с карирани листове. Разграфени с химикал. Имах чувството, че му отне часове. Накрая тръгнахме към фургона. Като ония по строежите - без гуми, с метални плъзгачи отдолу. По пътя умаленото копие на Слави Трифонов ми показа ключа и ме предупреди да не го загубя. Бил "единствен". После започна да отключва катинара на вратата. По-скоро започна да ОПИТВА да направи това, и някъде - май че беше на десестия път - успя. След което рече не без известна гордост? "Това е!". И понечи да си тръгне.

- Ей, чакай - спрях го аз, - я ми покажи как се отключва!

Имало "чалъм", обясни ми той. Аз опитах да отключа, но поради окаяното ми състояние ли, що ли, все не успявах.

- Не, не така. По-мераклийски - посъветва ме мъжът. И започна да ми демонстрира. Но този път и той не успя.

- Май по-добре да си купя друг катинар - рекох накрая. Той нямал нищо против. Взе си скъпоценния катинар и се разкара, а аз най-после влязох във фургона. Беше мрачно. Мръсно. По пода лазеха мравки. Нямаше и ток. Леглата бяха без чаршафи, с почернели от труден живот дюшеци. Отвън крещяха деца. Миришеше на мухъл. Но на мен не ми пукаше. Легнах, затворих очи и - миг преди за заспя - се почувствах най-щастливия човек на света.

Стефан Кисьов - визитка

Стефан Кисьов е роден в Стара Загора през 1963 г. Завършил е езиковата гимназия в родния си град. Учил е в Пловдивския и Софийския университети. Следвал е и в парижката Сорбона. Бил е общ работник, барман, електромонтьор, журналист, както и емигрант във Франция и Швейцария. Издал е няколко романа, сред които - "Джубокс", "Никъде нищо", и "Екзекуторът". Миналата година "Екзекуторът" спечели първата голяма награда за роман на фондация "Вик".
11
983
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
01 Октомври 2005 00:22
Банален разказ за едно безсъние? Звучи познато - в моментна подготвям сам международна конференция и спя по 3 часа на ден. Избягвам да сядам, защото заспивам моментално.
01 Октомври 2005 01:23
>>><<<
Верно Архиман, земи му дръпни един роман след такова безсъние, щом човека се е ограничил до некъв разказ...за едно банално такова едно..
>>>

След една бурна спивка на евтинджос пиене се бях утаил в едно дървено бунгало някъде около Поморие. Около мен беше пълно с трупове на приятели, които нямаше да мръднат до сутринта. Изтегнах се криво-ляво между два трупа и се опитах да заспя. Успял съм изглежда ама позата ми е била толкова мъчителна че се събудих още преди изгрев слънце. Пълен мехур, главобол, трупове и аз в средата.
С голям зор разбутах организмите наоколо, оказаха се живи и излезох да сваля напрежението отвътре. Свалям аз напрежението и зяпам стената. По нея пълно с едни зелени паяци. Гадни..Мразя паяците, но тези - зелени.. по-екологични нещо ми се видяха. Влязох вътре пак и гледам, местото ми го няма, труповете се извъртяли и го заели, а мен ми се спи, глава боли. ..абе, знаете как е, ако не сте пълни въздържатели по рождение. Сритах двама за място и те оживяха. Разтриват очи и викат - главобол..Изпънах се между тях с ръце назад, т.е зад глава, ми то место нема мааму..и гепих един зеленяк от стената. Гледам го - мирен. Прилича на нашите "деди лонг лег"* ама по дребен. Пичовете се поразмърдаха и един вика "кво праиш". "Ям зелени паяци - викам, страшно помага за махмурлук". Оня рече да опита и пусна ръка да лови, та събуди и други. Скоро цялата умрела тълпа оживе и се нахвърли на зеленото. Мен главоболието ме пусна и едвам се сдържам, ама ги окуражавам. Ядат те и то със скорост, та стените оголяха бързо. Най-интересното беше, че всеки ми благодарен. Помага, та помага. Абе, викам, баща ми книга е написал за тези паяци и на три езика е преведена. Ма те не чели и "Под игото", та не стигнали до книгата. Име си извоювах и положение, не само да се водя дохтурски син, ами и да помагам на хората.
Оттогава такъв ми е атитюда - да помагам. Не мога в кошара да вкарвам, нали, не съм Бог, но помагам...
_____
*Едно паякообразно, не се води и паяк от науката. Живее по стените на американските къщи от най-южни до най-северни обитаеми ширини.
01 Октомври 2005 15:19

ама за кво недоспиване стана дума, че не можих да схвана нещо – или аз съм недоспал или автора се е аелкохолизирал (: съвсем, еднo време свестно пишеше, ама нещо е зел дал напоследък . И що е бос на снимката, туй ли е новата мода като си недоспал барем удари една бира, бе брато
01 Октомври 2005 15:28
Има печатна грешка най-горе - вместо "Проза" трябва да пише "Поза".[/b]
01 Октомври 2005 16:51
Що съ гаврите с човеко, бре, остайте го, не видите ли – нит е спал, нит е е..л, а отгоре на туй и чаршафи немал...Хубаво, чене са го нападнали бълхи
02 Октомври 2005 15:32
Разказът е чудесен! Тъжен, изстрадан, истински! Така, както само един /бивш/ емигрант може да го почувства, преживее, осмисли и опише! Поздравления Стефан Кисьов! Ще ми бъде приятно ако разбера дали имаш публикации и в мрежата и дали мога да те прочета някъде там?
Чакам имейл от теб


Неприятно съм изненадан от “критиката”, тесногръдието и скодоумието на някои от горните мнения
02 Октомври 2005 20:37
cherno nigro, Какъв разказ, какво емигрантство - да не сте били заточеници?...

sluncho6,
Истинският разказ е написан от Вас!...
Искрено се смях... Пишете!...
02 Октомври 2005 21:21
Пръч ли си Пич ли си, аз ли се гавря или този над мене дето е уж докторски син и се бара за паякояден. Отврат! Квипаяци, ква америка
А иначе разказът става, видно е, че много е препатило момчето, ама колко ли още ще пати – що му требеше да се връща у наше село, тай и не разбрах от биографията, визитката де
02 Октомври 2005 22:59
Архимане, ама ти още ли готвиш оназ конференция по сексология ли беше, промискуитет ли беше /ако си забравил да ти припомня постинга ти от август/
02 Октомври 2005 23:24
И разказът на Кисьов е хубав, и онзи на Слънчо, кво се карате! Кисьов че го е изстрадал, това е ясно, но и хубаво го е предал, бога ми! А Слънчо определено го е надцакал. Ако единият е добър, другият е направо як, та дрънка! Изкефих се и съжалих, че чак сега обърнах внимание на Антологията. Напоследък бая плесенясала беше.
03 Октомври 2005 00:15
Потвърждавам първоначално изразеното от мен мнение /за край на форума/
Разказът е чудесен! Тъжен, изстрадан, истински! Така, както само един /бивш/ емигрант може да го почувства, преживее, осмисли и опише! Поздравления Стефан Кисьов! Ще ми бъде приятно ако разбера дали имаш публикации и в мрежата и дали мога да те прочета някъде там?
Неприятно съм изненадан от “критиката”, тесногръдието и скодоумието на някои от горните мнения
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД