Министрите от кабинета на Бойко Борисов масово не са подали задължителните по закон годишни декларации за придобити имоти и доходи през 2012 г. Нарушението не позволява да се проследи има ли разминаване в подадените заключителни имотни декларации в края на мандата, в които се вписват всички имоти, налични средства и банкови влогове, и декларираното от министрите по време на управлението. По закон бившите членове на кабинета, които не са подали годишни декларации, следва да бъдат глобени от 1000 до 1500 лв., а Сметната палата трябва да уведоми НАП за предприемане на проверка.

По закон лицата на високи позиции във властта подават задължително годишна декларация за придобитите доходи през предходната година. Тази година към редовната годишна декларация обаче заради предсрочното изтичане на мандата трябва да се добавят още два документа - заключителна декларация за общото имотно състояние към датата на напускане на поста, както и встъпителна декларация за онези министри и депутати, които на свой ред са влезли като депутати в парламента малко по-късно. Тази ситуация е нетипична, защото обикновено между освобождаването на кабинета и влизането в парламента няма времеви луфт. В този случай законът допуска лицата, които остават на публични позиции, да не подават допълнителните встъпителни и заключителни декларации.

Бившите министри в кабинета на ГЕРБ масово са подали заключителна декларация към датата на падането на кабинета и встъпителна декларация при сформирането на 42-рото Народно събрание. Те обаче не са внесли традиционната годишна декларация. В списъка на неподалите годишна декларация са Томислав Дончев, Лиляна Павлова, Делян Добрев, Тотьо Младенов, Ивайло Московски, Николай Младенов, Вежди Рашидов, Десислава Атанасова. На другия полюс са бившият премиер Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов. Те са подали редовните годишни декларации, но нямат нито заключителна при предаването на мандата, нито встъпителна - при влизането в НС като депутатите. Сред редовните министри са Свилен Нейков, който е подал и годишна, и заключителна декларация, както и Сергей Игнатов.

Липсата на годишна декларация за 2012 г. не е маловажна, защото не позволява внимателно проследяване на доходите и при отделни министри възникват сериозни въпросителни. Така например с необяснимо високи спестявания в края на мандата на фона на отчитаното досега е бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Към датата на подаване на оставка Найденов е отчел банкови влогове в размер на 147 602 лв. При постъпване на длъжност през 2009 г. имотното му състояние е било доста по-скромно - влог от 26 146 лв. и 10 000 лв. налични средства. Сериозен ръст на спестяванията, без да е ясно кога са натрупани, има и при Аню Ангелов - в края на мандата той отчита близо 5000 лв. налични средства и близо 70 000 лв. на влог при 3000 лв. налични и влог от 5146 лв. през 2009 г.

Сходен проблем съществува и при депутатите, които са били в състава на 41-вото НС и сега влязоха в 42-рото НС. Те също следва да подадат три декларации - годишна, заключителна при разпускането на НС и встъпителна при сформирането на новия парламент. От публикуваните в Сметната палата декларации става ясно, че с по три декларации са само 15 депутати - Даниела Дариткова от ГЕРБ, Делян Пеевски (ДПС), Джема Грозданова (ГЕРБ), Диана Йорданова )ГЕРБ), Емануела Спасова (ГЕРБ), Йоана Кирова (ГЕРБ), Кирил Добрев (БСП), Менда Стоянова (ГЕРБ), Митко Захов (ГЕРБ), Петър Курумбашев (БСП), Станислав Иванов (ГЕРБ), Стефан Дедев (ГЕРБ), Теодора Георгиева (ГЕРБ), Тунчер Кърджалиев (ДПС) и Цецка Цачева (ГЕРБ).

От Сметната палата обясниха разминаването в подаваните комплекти със съществуващата в закона възможност при оставане на власт хората да си спестят заключителната и встъпителна декларация. Според буквата на закона обаче това тълкуване е странно, защото срокът за подаване на заключителна декларация е 1 месец след освобождаване на поста. Тоест месец след освобождаването на кабинета и месец след разпускането на парламента заключителните декларации е следвало да са факт. Към този момент не се е знаело кой ще влезе в 42-рото Народно събрание. Законът не допуска подобно изключение при годишните декларации. В случай на неподадена декларация се налага глоба и се изисква съдействие от Националната агенция по приходите, която да започне проверка за получени доходи и платени данъци.

Още в "България"