Лидерът на БСП Сергей Станишев бе единственият в полупразния парламент, който коментира в детайли намерението на кабинета за актуализация на бюджета. |
И вчера Орешарски тръгна с апокалиптична картина за проблемите с публичните финанси. Той започна с равносметка за мандата на ГЕРБ, като обяви, че за 4 години управление бившето правителство е успяло да натрупа 4 млрд. лв. нов дълг и да стопи държавния резерв с други 4 млрд. лв. Задълженията само на 12 държавни фирми, повечето енергийни, възлизат на 5.4 млрд. "Това представлява силно влошаване на фискалната позиция с цената на декапитализация на държавните дружества", заяви Орешарски.
В наследство от това управление Орешарски получил бюджет с много пробойни. Поетите задължения до края на годината възлизат на 1 млрд. лв., половината от тях не са включени в бюджета, твърди премиерът. Размерът на поетите задължения, които ще трябва да се плащат след края на 2013 г., е 1.624 млрд. лв., без включени дългове на болниците в размер на 350 млн. лв. "Това прави 3 млрд. лв. задължения", изчисли Орешарски. В същото време самият той преди броени дни призна, че получаването в наследство на неразплатени задължения е обичайна практика при смяна на управлението, и заяви, че не драматизира тези числа, а само опровергава твърденията на ГЕРБ за откритите през 2009 г. "договори в чекмеджета".
След тези сметки на едро Орешарски приземи числата и уточни, че актуализацията на бюджета, която кабинетът ще предложи, ще е по-скромна. Според премиера изоставането в приходната част може да се навакса частично и неизпълнението ще бъде около 500 млн. лв. вместо прогнозата на приходните агенции за 980 млн. лв. В разходната част трябва да се включат около 500 млн. лв. поети задължения за тази година, за които обаче средствата не са предвидени. Правителството има волята да разплати и 150 млн. лв. забавени задължения към бизнеса. И вчера не стана ясно при кои приходи се очаква изоставане и какви точно са непредвидените разходи. Това прави извънреден дефицит от 1.1 млрд. лв. при вече планиран дефицит от 1.1 млрд. лв. Законовото ограничение за размера на дефицита в момента е 2% от БВП, или 1.6 млрд. лв. В отговор на въпрос на "Сега" дали това ограничение ще бъде надхвърлено, Орешарски не отговори конкретно, но обяви, че кабинетът ще се стреми към минимално възможното увеличение на дефицита и сумата от 1.1 млрд. лв. дори може да не бъде достигната.
Допълнителният дефицит ще бъде поет с емитирането на нов дълг, потвърди финансовият министър Петър Чобанов. Не е ясно колко дълг ще имитира извънредно правителството, но Чобанов заяви, че ограничението в закона за държавния бюджет за общия размер на държавния дълг от 14.6 млрд. лв. ще бъде спазено. По-всяка вероятност с дълг ще бъде финансиран и предстоящият падеж по емитираните от правителството на Борисов ДЦК в размер на 800 млн. лв. за плащане на субсидиите за земеделците. От думите на Орешарски се разбра, че правителството предпочита да не плати тази сума през фискалния резерв, който в момента възлиза на 5.5 млрд. лв., защото иска да разполага с ликвидност. Според Орешарски размерът на резерва трябва да гарантира и евентуален луфт във възстановяването на евросредствата за последното четиримесечие на годината. Миналата година до последно не бе ясно дали парите от ЕС ще бъдат получени в рамките на бюджетната година.
В подкрепа на актуализацията Орешарски цитира мнението на МВФ, че при неизпълнение на приходите разходите не трябва да се режат, но пропусна предходното изречение от становището на фонда - че бюджет 2013 е изпълним. Орешарски не засегна въпроса защо вече не вижда резерв от 1 млрд. лв. в приходната част на бюджета, какъвто виждаше през 2012 г. при изготвянето му.
БУМЕРАНГ
Изказванията в пленарната зала по бюджет 2013 предизвикаха извънредна пресконференция на ГЕРБ, продължила над 1 час. Бившият зам.-министър на финансите Владислав Горанов призна, че не изключват необходимост от актуализация на бюджета заради неизпълнение на приходите. От ГЕРБ обаче считат, че в момента не може да се прогнозира какво ще е неизпълнението, а данните за май показват излишък. Оттам са категорично против обаче при актуализацията да има завишаване на разходите. Според Горанов не е оправдано и тегленето на нов заем за плащане на падежа от 800 млн. лв. за субсидиите на земеделците, след като тези пари вече са възстановени от ЕК и са част от фискалния резерв.