Ден след като премиерът Пламен Орешарски обяви, че кабинетът не възнамерява да поема извънреден външен дълг, правителството си отвори вратичка за емисия до 1 млрд. лв. на външните пазари. Тази възможност се допуска в публикувания вчера законопроект за изменение на закона за държавния бюджет за 2013 г. На фона на драматични съобщения за големи дупки в приходната и разходната част от бюджета актуализацията му се оказа семпла, а според експерти - и ненужна. Дебатът по нея ще бъде претупан - за получаване на становища финансовото министерство е отпуснало 3 дни срок - до четвъртък включително, при минимум 14 дни, заложени по закон.

Емисията на ценни книжа на външните пазари в размер на до 1 млрд. лв. е включена с изричен текст в проекта. На въпрос на "Сега" дали това е само теоретична възможност, или се работи по подобно решение, което изисква време, финансовият министър Петър Чобанов заяви уклончиво, че експертите вече може и да работят по него. Според Чобанов включването на възможност за поемане на външен дълг е по-гъвкавото решение, защото в момента законът позволява емитиране на дълг само на вътрешния пазар, който е с ограничени възможности да поема нови емисии. Тази година плановете за емисии на вътрешния пазар бяха надхвърлени още през февруари заради авансовото плащане на субсидиите за земеделците и извънредното пускане на ДЦК на стойност 800 млн. лв., а лихвите по ДЦК започнаха бавно да пълзят нагоре.

Дори и при тегленето на нов заем, на външните пазари максималният лимит за размера на държавния дълг от 14.6 млрд. лв., фиксиран и в момента в закона за бюджета, няма да бъде надхвърлен, обясни Петър Чобанов. Заради планирания нов заем и вече емитираните извънредни книжа кабинетът ще завиши друг лимит - за размера на новопоетия дълг през годината. Той се вдига от 2 на 3 млрд. лв.

Поемането на нов дълг цели да покрие дупката в бюджета и да закрепи фискалния резерв. С актуализацията се предлага дефицитът в държавната хазна да се увеличи с 493 млн. лв. и да достигне максимално позволените по закон 2% от БВП при планирани 1.4%. Минусът в хазната идва от очакването за по-малко приходи - с 293 млн. лв. под планираното в момента, и включването на допълнителни разходи в размер на 200 млн. лв. Основната част от неизпълнението при приходите идва от ДДС, където прогнозираните постъпления се намаляват с 229 млн. лв. и при акцизите (- 195 млн. лв). В частта други неданъчни приходи, където са включени постъпленията от дивиденти, обаче постъпленията ще са със 179 млн. лв. повече от планирането. Така общата равносметка е далеч под обявяваните катастрофични оценки за състоянието на бюджета в последните няколко седмици, в които дупката в хазната варираше до 2 млрд. лв. Според експерти предложената актуализация е семпла и това опровергава политическите внушения, че е неизбежна.

Кабинетът реши изцяло да си спести дебата към кои министерства и сектори трябва да се насочат извънредните разходи и вместо това реши да поиска от парламента картбланш да харчи допълнителните 200 млн. лв. по своя собствена преценка. Така парите не се разпределят по бюджетите на отделните ведомства, а са включени директно в резерва за структурни реформи и допълнителни фискални мерки на пряко разпореждане на МС. По подобен начин през 2010 г. ГЕРБ получи от НС правото да харчи по свое усмотрение безпрецедентно голям резерв от 1.1 млрд. лв. Петър Чобанов вчера обясни, че този подход е предпочетен, защото съгласуването на нови бюджети министерство по министерство ще повиши натиска за повече разходи, а директното разпореждане от страна на МС позволява и повече оперативност. Така обаче няма гаранции за какво точно ще бъдат платени извънредните 200 млн. лв. В прессъобщение на МФ се твърди, че 160.4 млн. лв. ще отидат за издължаване на задължения на бизнеса, като се уточнява, че става въпрос предимно за дългове на двете силови министерства - МО, МВР, както и на правосъдното министерство. МФ обещава 40 млн. лв. да бъдат дадени допълнително за интеграционни добавки на хората с увреждания, допълнителни пари ще има и за Министерството на здравеопазването, както и за земеделските производители. Точни суми не се сочат. На въпрос не стимулира ли по този начин финансово най-недисциплинираните ведомства, Чобанов коментира, че в случая не става въпрос за недостиг в резултат на липса на дисциплина, а по-скоро за минуси, възникнали от лошо планиране на разходите. Чобанов даде пример с дълговете на Военномедицинска академия, които се анализирали много внимателно в резултат на какво са настъпили. С промените в закона се завишава и квотата за ваучери за храна, които работодателите могат да си приспадат като необлагаеми, от 160 на 200 млн. лв.



ПОЗИЦИИ

Георги Ангелов, "Отворено общество":

"Огромната дупка" в приходната част на бюджета, с която беше аргументирана актуализацията, се смали толкова много, че се оказа само около 290 млн. лв. При бюджет от над 31 млрд. лв. това представлява по-малко от един процент и не е достатъчно, за да заслужава актуализация. Бюджетът има възможности да покрие подобни неизпълнения, например от средствата за съфинансиране на европейските програми, които ще бъдат спестени заради по-ниското ниво на усвояване. От мотивите към закона става ясно, че "разплащането с бизнеса" се състои в даване на повече пари на МВР, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието. Едва ли някой наистина вярва, че като се дадат повече пари точно на тези три силови министерства, това ще доведе до "раздвижване" на икономиката. При дефицита се тръгва в погрешна посока, и то с много високи темпове. Миналата година дефицитът беше 0.45%, т.е. увеличението през 2013 г. е близо четири и половина пъти. Още една подобна актуализация и се връщаме към 2009-2010 г.



Менда Стоянова, ГЕРБ

Кабинетът предлага доста по-семпла актуализация от това, което се заявяваше. Това е следствие и на острата реакция към намерението за актуализация на бюджета. С увеличаването на резерва за структурни реформи с 200 млн. лв. на практика се дава празно платежно на правителството, което то да попълни както намери за добре.