Военен клуб, София
Росен Плевнелиев: Уважаема г-жо Зам.-председател на ЕК, Ваши Превъзходителства, скъпи граждани, уважаеми дами и г-да, 2013 г. е годината на европейските граждани. Те трябва да знаят своите права, да ги познават, но и да ги спазват. Но 2013 г. е годината на българското гражданско общество. Годината, в която българите излязоха, за да променят и за да зададат посоката, за да зададат дневния ред на институциите, на политиците, на обществото, на нацията като цяло! Като директно избран от народа президент позволете ми да благодаря на комисар Рединг за нейната великолепна инициатива, която събира европейските граждани от всички кътчета на Европа за дебат за бъдещето на Европа, за дневния ред на Европа. И няма нищо по-символично от това, когато България ври и кипи, когато гражданите са на улицата, няма нищо в това, защото те искат, защото те имат мнение, защото те задават посоката, точно тук, днес, с това най-високо представителство. Затова благодаря, защото и днес ще задаваме посоката. Защото и днес основното упражнение на политиците, на мен - на държавния глава, на зам.-председателя на ЕК, примера, който ние даваме, е да чуем... Да чуем вас, вашите идеи, вашия дневен ред, защото само вие сте най-легитимните, народът е този, който посочва посоката, този, който изисква, и този, който след това очаква. А България през нейните 22 г. на дълбока трансформация много често си задаваше въпроси - дали "Радка пиратка" не измести "Върви, народе възродени"? И вие виждате един възроден народ, който излезе и каза - не, ние искаме обратно своята държава... Но благодаря още веднъж от все сърце на тази ЕК, която дава всичко от себе си, за да може всички ние, а и българите като най-проевропейската нация да видят дълбокия смисъл и да знаят, че бъдещето е на един силен, интегриран ЕС. Съюз на всички нас, базиран на общи ценности и на общо демократично бъдеще.
Уважаема г-жо Комисар, за мен е чест и Ви благодаря и Ви приветствам с добре дошла в България!
Вивиан Рединг, зам.-председател на ЕК, комисар по правосъдието: Здравейте. Благодаря ви много за шпалира, с който ме посрещнахте отвън! Благодаря на всички тук за положителното чувство, тази енергия на хората, които искат да променят бъдещето си към по-добро. Обикалям навсякъде в Европа и питам европейците, 2/3 от хората, с които говорих, ми казваха - да, искаме Европа, но аз им задавам въпроса: Знаете ли какво означава това? - Не. Само 1/3 от хората знаят какво е да си европеец и как да създадеш бъдещето на Европа. Не можеш да създаваш нещо, без да знаеш откъде тръгваш и накъде си тръгнал. Това искаме да направим през 2013 - годината на гражданите. За тази цел искахме да подходим по много по-различен начин, отколкото са свикнали политиците, обикновено знаете как правят политиците - застават пред микрофона, започваме да приказваме, говорим и след 1 час имате право да ни ръкопляскате и ние си отиваме. Но аз казах - не, няма така, ще го направим по друг начин, защото аз искам да изслушам гражданите - какъв е проблемът им, каква е мечтата им... Така че тази година, цялата, на изток, на запад, на север, на юг, успяхме да организираме диалог в 26 държави. Диалог в страни, където не са много удобни разговорите - с младежите в Гърция, където не виждат бъдеще, те така си мислят; в Португалия, в Южна Испания, в Ирландия, в трудни места. Това, което чух там, е силната воля на гражданите да се включат в изграждането на Европа, която ги възприема като част от себе си. Затова за политик, за лидер като мен е много полезно, защото аз изслушах хората и започнах да пиша законопроекти, за да отговоря за техните желания. Така че не само вие ще ме изслушвате, аз също изслушвам вас в тези срещи. И моля ви, кажете ми какво чувствате! Много млади хора виждам днес, това, което правим, е за вас, защото вие ще поемете щафетата утре, така че кажете ни какъв континент желаете да имате. И сега ще спра, защото вече започвам да звуча като политик - с много словоизлияния.
(Следват излияния на граждани. Всички са чути.)
(Следват излияния на граждани. Всички са чути.)
Признавам, и аз се опитах да осмисля излиянията на Плевнелиев. Все едно слушаш Цевтанов, но на друг език
И моля, някой да каже на бедното президент, че е по-добре да спре да се хили. Когато е сериозен, има почти нормално изражение.