Всичко започна с това, че в централния офис на банка "Бедна България" нахлу Професора с бандата си. Един от тях отвори уста да викне: "Това е обир, всички на земята!", но шефът не обичаше екстремалните методи и затова обясни на присъстващите, че всъщност всичко се прави за тяхно добро, па ги подкани да извадят парите. Някой попита не може ли с ваучери за бедни, но Професора поклати глава - той самият бил привърженик не на плоския, а на прогресивния подход - от всеки ще се вземе толкова, колкото човекът има. А най-много ще бъде експроприирано от банката, която не е дори обща и ни дава заеми с тайната мисъл да ни ограби. Това предизвика възторг сред присъстващите (главно работници и пенсионери) и те зааплодираха. Професорът скромно се поклони и нареди на хората си да почнат да пълнят парите в чували.

Обирът си вървеше спокойно, както е прието у нас - само някакво младо касиерче, очевидно гледало много американски филми, натисна паник бутона. 10 минути по-късно банката бе обградена от Отряда за борба с тероризма, а командирът извади мегафона и се провикна:

- Обградени сте и нямате полезен ход! Излезте един по един с вдигнати ръце!

Професора се усмихна - в Европа, може би... Но тук е България и хората са други. И наистина от тълпата сеирджии, събрани отвън на безопасно разстояние, се разнесоха викове:

- Ама чакайте сега, защо така... Кой знае - може пък човекът да иска да я стабилизира банката. Той си има план, дайте му поне сто дни да го изпълни.

- Какви сто дни, бе? - извика изумен командирът на отряда. - Този и съучастниците му за два часа ще оберат всичко до шушка. Не е като да не са го правили.

- Е, и какво като я оберат? - възразиха сеирджиите. - Ние пари там нямаме. А той, като обере богатите, може и да ни подхвърли по нещо.

- Ще ви дам по 5 лева - чу се отвътре гласът на Професора.

Множеството зааплодира. Веднага бе написан лозунг: "Не е сега моментът да спираме обирджиите, това ще доведе страната до нестабилност" - и го развяха високо.

Командирът на отряда пак вдигна мегафона:

- Предлагам ти поне да пуснеш заложниците, а после ще преговаряме.

Този път Професора се разсмя от сърце:

- Какви заложници, бе... Няма проблем - пускам ги веднага да си ходят. Обаче те не искат.

- Не искаме - потвърдиха гласове отвътре. - Тук ни обещават помощи и безплатни декодери за телевизията, само да сме с Професора. А ако излезем, ще ни накарат да работим.

Като чу последното, тълпата отвън потръпна - ДА РАБОТЯТ! Някои дори се опитаха да пробият полицейските заграждения и да влязат в банката, а други веднага започнаха подписка в подкрепа на Професора и хуманната му политика. И защо не - 5 лева са си 5 бири, откъдето и да го погледнеш.

- Аз обаче имам заповед да щурмувам - обясни командирът. - Не че съм против народа (тук той огледа стотината души около себе си), обаче иначе Европа ще ни спре средствата...

- Ще ги спрем, ще ги спрем - потвърдиха един французин и един немец, застанали малко встрани. - Това да не са ви партизанските години, да грабите мандрите...?

- Ние мандри не нападаме - чу се глас от банката. - Пък и защо - нали са наши? То ако се замислиш, и банките също, но тази нещо сме я пропуснали.

- Извинетесебе! - ревна тълпата към двамата чужденци, те свиха рамене и си тръгнаха.

- Предлагам да ни оставите да си тръгнем със... заема - обади се пак Професора. - Обещавам да се обадя на едни приятели да не ви вдигат пенсионната възраст.

- Наистина ли? - зарадва се командирът. - И ще почерпите? Ами то тогава... да ви пусна... лошо няма - цял ден висим тук и пречим на трудовия народ да се разхожда.

- Ще почерпим - обеща Професора. - Само по-бързо, че стана привечер и лумпените ще почнат да излизат от работа и да се събират наоколо. Писна ми и ако не беше за доброто на Родината...

И командосите си тръгнаха, а тълпата тръгна да се разотива.

Пък и защо да стоят - какво можеш да си кажеш с хора, които РАБОТЯТ?!