Президентът Росен Плевнелиев обяви безпрецедентна за политическата практика до момента готовност да наложи вето върху закона за актуализация на държавния бюджет. В деня, в който финансовото министерство обяви данни за изпълнението на бюджета към юни, които показват чувствително изоставане в приходите, Плевнелиев заяви, че е склонен да спре закона. Евентуално вето ще нажежи допълнително страстите и ще превърне процедурно проекта в заложник на гласовете на "Атака".
"Склонен съм да наложа вето върху актуализацията на закона, но ще изчакам дебатите", заявява пред bTV държавният глава. Според него законът за бюджета е най-важният закон, а много въпроси по проекта за промяната му са останали без отговор. Плевнелиев не дава никакъв пример. Преди седмица на въпрос на "Сега" за евентуално вето върху актуализацията на бюджета от прессекретариата на президентството обясниха неофициално, че президентът няма подобно намерение.
Евентуално вето ще принуди БСП и ДПС отново да разчитат на подкрепата на "Атака", но този път не за кворум, а при гласуване по същество. Според парламентарния правилник наложено президентско вето се преодолява с повече от половината народни представители - 121. Депутатите на левицата и ДПС са 120. На въпрос няма ли да се стигне до такава ситуация, Плевнелиев отвръща: "Аз не участвам в подобни сценарии. Аз налагам вето само с аргументи. Това е моята принципна позиция". Той допълни, че предстоящата парламентарна ваканция е без значение, защото "президентът е длъжен да седи над ваканциите и над ежедневното отиграване на ситуациите". По правилник върнатите от президента закони се включват в дневния ред на парламента в 15-дневен срок от издаването на указа. При ваканция сроковете спират да текат.
Преди седмица протестът срещу актуализацията на бюджета пред парламента прерасна в сблъсък между полиция и демонстранти. Преди това Реформарторският блок призова - президентът да наложи вето. В профила във "Фейсбук" на ДАНСwithme се наложи подозрението, че с част от заема от 1 млрд. лв., който правителството ще изтегли, иска да осигури победа на предсрочните избори за ДПС и БСП.
Заявеното от Плевнелиев намерение да наложи вето съвпадна с обявените от МФ предварителни данни за изпълнението на приходите и разходите към полугодието. От тях става ясно, че приходите в хазната чувствително изостават. При заложен годишен ръст от 1.8 млрд. лв. на данъчните приходи постъпленията до края на юни са само с 379.6 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. От данните става ясно, че при някои приходни пера темпото в оставащите 6 месеца на годината трябва да се увеличи 4 пъти, за да се сбъднат прогнозите. Всички партии признават изоставането в приходите, но се разминават по въпросите дали то може да се навакса и на какво точно се дължи. Темата предизвика поредица от спекулации с числа - и от премиера Орешарски, който заговори за дупка в бюджета до 2 млрд. лв., и от представители на ГЕРБ. В крайна сметка актуализацията се ограничи до 493 млн. лв. увеличение на дефицита в рамките на националното ограничение от 2% от БВП при допустими 3% в ЕС, а при обсъждането й на първо четене работодатели, синдикати, включително и БНБ застанаха зад проекта, макар и с различни аргументи.
Готовността на президента да наложи вето породи критични коментари. Според председателя на БСК Божидар Данев, ако се стигне до такова решение, то ще е политически, а не икономически жест. "Независимо коя политическа сила взима властта - дали това ще бъде Реформаторският блок, или "България на гражданите" - всяко ново правителство има право да актуализира бюджета с оглед на намеренията и целите, които има. Но този бюджет със самото си създаване имаше доста пороци, срещу които протестирахме. Бюджетът на г-н Дянков предвиждаше ръст на БВП от 1.9 %, а той в момента е 0.8%. Предвиждаше ръст на потреблението и намаляване на износа, които не се състояха. Но най-важният индикатор беше инфлацията, която се прогнозираше на нива от 3.4%, а в момента имаме точно обратното - дефлация. Също така нямаме очаквания ръст на приходите", коментира Данев. По-рано през деня финансовият министър Петър Чобанов също коментира, че налагането на вето би представлявало "сериозна намеса в работата на правителството. До момента не ми е известно президент да е налагал вето на актуализация на бюджета. Това е само едно предположение. Тепърва ще видим каква ще бъде неговата реакция".
ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Изоставането в приходната част е тенденция, която беше отчетена още в мандата на служебния кабинет. Тогава очакваното БВП за т.г. бе ревизирано, бе намален и заложеният растеж на икономиката от 1.9 на 1% от БВП. Според оценката на служебния кабинет, правена на база данни от март, неизпълнението в приходната част щеше да е 400 млн. лв. и идваше от 220 млн. лв. минус при данъците и очакван 180 млн. минус при европейските средства. С встъпването на кабинета "Орешарски" дупката необяснимо порасна до 2 млрд. лв., а после се разбра, че оценката за неизпълнението на приходите е 1 млрд. лв., а наред с това министерствата отправят заявки за 1 млрд. непланирани разходи. Основна критика към кабинета "Орешарски" е, че той е обещавал да пребори контрабандата и да вдигне постъпленията, но това не се случва, а оправданието че кабинетът встъпи в длъжност скоро, а развитите от ГЕРБ кранчета на контрабандата, по думите на Йордан Цонев от ДПС, са трудни за затягане.
НЕДОСТИГ
Най-сериозно е изоставането в планираните приходи при косвените данъци, става ясно от данните на МФ. От приходи от ДДС за полугодието са събрани с 219.6 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г. В същото време при ДДС е планиран годишен ръст от 784.2 млн. лв. При приемането на бюджета приходите от ДДС бяха завишени с аргумент, че потреблението ще расте. При акцизите картината е по-зле - от акцизи т.г. се очакват 180 млн. лв. повече от планираното през миналата година, а в същото време събраното към полугодието е с 23.3 млн. по-малко спрямо юни 2012 г.
С реалността се разминава и планът за приходите от данъка върху доходите на физическите лица, от който са събрани 66.8 млн. лв. над изпълнението за юни 2012 г., а се чака годишен ръст от 279.3 млн. лв. Тук попада и новият данък върху лихвите. Приходите от социалноосигурителни вноски за полугодието са със 124.1 млн. лв. повече спрямо юни 2012-а, но заложеното годишно увеличение е от 512.6 млн. лв. Регистрираното изоставане при данъчните приходи се компенсира донякъде с по-добро изпълнение на приходите от ЕС, въпреки това за юни дефицитът по консолидираната фискална програма е 7.6 млн. лв. при излишък за юни 2012 г. от 62 млн. лв.
