Пред сервиза с табелка "Монтаж на автомобилни алармени системи" мърляво мургавелче събираше внезапно появилите се слънчеви лъчи. Примижаваше от кеф и за малко да пропусне отминаващия вече по отсрещния тротоар чичка. Цигането се затича след него, настигна го и жално изцърка:

- Чичка, дай един лев!

Онзи не го и погледна, но като повървяха заедно, сякаш на себе си рече:

- Че аз, ако имах един лев, щях да си купя завод...

Точно в този момент пред сервиза спря кола, от която слезе един дядка с вид на мъдрец.

- Какво ще поискате? - пресрещна го майсторът.

- Аларма - благо отвърна дядката, - най-хубавата, най-сигурната.

- Ама вие каква кола карате всъщност? - запремига майсторът.

- Карам държавната кола - все така благо, но и с нескрита гордост рече дядката.

- Бе старичка е - бързо прецени специалистът, - ама като гледам, още живот има в нея.

- Че и още за крадене има, вервайте ми! - поклати глава мъдрецът. - За това искам да й турите аларма. Казаха ми, че вашите системи били най-сигурните.

- Така е, петорна защита! Никой не може да ми разбие кодовете. Сам си правя подобренията! - и за да не би клиентът му да си помисли, че само се фука, добави: - Навремето оглавявах институт за свръхмодерни технологии!

Двамата се спогледаха - от приказки повече нямаше нужда. Майсторът чевръсто взе да монтира последната дума на собствената си техника. Само пътьом попита:

- А каква мелодия да пее алармата?

- Бих искал да е химнът.

- Няма проблеми!... Готово!

И наистина в следващия миг зазвуча "Мила Родино".

- Браво! Много съм доволен, вервайте ми - поклати глава мъдрецът. - А сега я изключете!

- Не може! - разпери ръце майсторът. - Алармата действа непрекъснато, когато се краде нещо от колата. А в момента се краде...

- Не виждам никой да краде - плахо рече дядката.

- То и аз не виждам - отвърнал специалистът, - ама гледайте къде ви се търкаля резервната гума! И радиокасетофонът отпраши към ъгъла...

Което си беше право, радиокасетофонът заедно с тонколоните вече завиваше зад ъгъла, както предаваше директно поредния парламентарен контрол.

- Махайте я тая аларма! - беше мъдрото решение. - Голям резил ще е да я карам така държавната кола...

Речено - сторено. После някак чоглаво двамата си стиснаха ръцете. Майсторът категорично отказа да вземе пари. А дядката понечи да се качи в държавната кола. Тогава пред него изскочи цигането:

- Дядка, дай един лев!

- За какво ти е? - глупаво попита мъдрецът.

- Да си купя завод! - рече цигането. - Завод на живота...