Плановото лечение на българите в ЕС за сметка на здравната каса ще си остане невъзможно дори след законодателните промени, които правителството внесе в парламента и ще бъдат гласувани наесен. Те се правят заради евродиректива, която задължава всяка страна да осигури по-добър достъп на гражданите си до трансгранично здравно обслужване. Но в планираните изменения в Закона за здравното осигуряване има толкова ограничения, че българите трудно ще могат да се възползват от правото си да се лекуват в другите страни от общността.
Според предложените поправки българите ще могат да се лекуват във всяка страна членка, като първо сами платят разходите за лечението си, а после поискат възстановяване на средствата от здравната каса или здравното министерство. НЗОК и министерството ще плащат само за дейности, които покриват и у нас, и в размери, които важат в България.
Запазва се най-голямата пречка - за част от медицинските дейности ще се иска предварително разрешение за отпускане на средства. Кои са те - ще бъде описано в специална наредба. Предлаганите критерии дават големи възможности за субективизъм и за бавене на разрешението. То ще се налага за дейности, които изискват предварително планиране и са много скъпи. Законопроектът предвижда предварително пресяване, което трябва да контролира разходите и да избегне разхищение на финансови, технически и човешки ресурси. Вариантът за отказ ще продължи да има и ако лечението, според преценката на специалисти, може да се извърши у нас.
Касата и министерството ще могат да откажат възстановяване на средства и при вече проведено лечение, което означава, че тези, които заминават на своя глава, ще трябва да носят и риска за това. В момента българите имат право на лечение в страните от ЕС в два случая - по спешност или когато здравното обслужване не може да бъде осигурено у нас, но с предварително разрешение.
Всъщност самата европейска директива допуска въвеждането на ограничения за избора на българите да се лекуват по-свободно навън, тъй като в нея се казва, че транспонирането й в националното законодателство не следва да води до насърчаване на пациентите да търсят лечение извън държава по осигуряване.
Правителството се е отказало от облекчаване на режима за достъп до ТЕЛК. В момента изискването е при очни, белодробни или психиатрични проблеми целият състав да е от специалисти, на които освен това е забранено да работят като лекари. Това доведе до огромен недостиг на такива комисии в цялата страна, тъй като няма желаещи да влизат в тях заради ниското заплащане и забраната да упражняват професията си. Затова в началото на годината пациентски организации обявиха, че има хора, които от 2008 г. чакат да минат през специализиран очен ТЕЛК. Но правителството е отказало да направи облекченията.
|
|