Президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху всички ключови текстове в закона за бюджета. Държавният глава оспори намаляването на приходите, завишаването на разходите и емитирането на допълнителен дълг до 1 млрд. лв. Основният мотив на Плевнелиев е липсата на достатъчно прозрачност около промените. Заради ветото шефът на парламента Миков насрочи за 30 август извънредно заседание на парламента, който трябваше да почива до 5 септември. Управляващото мнозинство вече обяви, че не приема аргументите на президента и надали ще ревизира проекта при повторното му гласуване.

Изтъкнатите от президента мотиви към ветото повтарят вече отправени експертни критики към проекта. Според Плевнелиев намаляването на приходите (данъчните постъпления се намаляват с 555 млн. лв.) стъпва на анализи на приходните агенции, които не са били публични. Така не е станало ясно доколко по-ниските приходи се дължат на икономическата ситуация и доколко - на понижена събираемост. Президентът като цяло счита занижаването на приходите като лош сигнал за волята за повишаване на събираемостта, особено на фона на заявките за борба със сивата икономика.

В разходната част президентът не е съгласен допълнителните разходи (286 млн. лв.) да се включват накуп в оперативния резерв, който правителството харчи с отделни постановления. Според Плевнелиев практиката да се дава картбланш на Министерския съвет да харчи по свое усмотрение не е добра и не дава гаранции, че кабинетът ще спази заявените намерения за какво смята да изразходва парите. Плевнелиев настоява разходите да бъдат разбити по министерства и да е ясно къде точно и за какво ще бъдат дадени. "Не е редно да се финансират дългове на нереформирани министерства, в които потъват милиарди", заяви още президентът във връзка с предвиденото покриване на забавени плащания на МВР и МО.

Недостатъчно аргументиран според Плевнелиев е и допълнителният дълг до 1 млрд. лв. Целта на този заем е да подкрепи фискалния резерв, но според мотивите към ветото създаването на бюджетни буфери не е активна политика и трябва да бъде подробно аргументирано. "Нямам нищо против и по-висок заем, ако той не се изразходва за покриване на текущи разходи, а за стимулиране на икономиката, за енергийна ефективност, инфраструктура, осигуряване на заетост", казва президентът.

Извън ветото остават текстовете, с които се завишава месечната помощ за деца с увреждания от 189 на 217 лв. и квотата за ваучери за храна на работниците с 40 млн. лв.

Аргументите на държавния глава са принципни и могат да бъдат отправени като забележки към всички закони за държавния бюджет от последните години. До момента Плевнелиев не е изразявал активна позиция по подобни структурни проблеми, засягащи планирането и отчитането на разходите в бюджет. Самият той като министър в кабинета на ГЕРБ през 2010 г. участва в процедура по актуализация на бюджета, с която оперативният резерв на правителството бе завишен с 1.140 млрд. лв. На въпроса с какво тази актуализация е различна от актуализацията през 2010 г., когато приходите бяха намалени, а разходите и дългът завишени, Плевнелиев заяви, че всеки трябва да се учи от грешките си. "Дори и като министър си спомням много добре, че допълнителните пари за инфраструктурни проекти бяха разписани до последния лев и се знаеше колко за коя магистрала ще отидат. През 2013 г. всички трябва да сме си научили урока и да действаме по друг начин и да кажем за какво ще бъде похарчен този 1 млрд. лв.", коментира Плевнелиев.

На въпрос не създава ли политически прецедент, връщайки закона за бюджета по целесъобразност (б.р. - в практиката има още едно вето върху актуализация на бюджет на президента Желю Желев, но с аргумент противоконституционност на текстове), Плевнелиев заяви, че "ще е прецедент президентът да замълчи, когато има аргументи". Според него критиките, че изостря политическата обстановка, са част от кампания, която тепърва ще се задълбочава. "Разбрах, че имам три любовници, които нямам. Разбрах, че съм ощетил с един милион немските си партньори, с които съм в чудесни отношения. Разбрах, че имам сметки в офшорни зони, които нямам. Разбирам, че аз съм тъмната сянка, изплувала зад някакви сделки и интереси в пенсионния сектор на България. Искам категорично да заявя, че моят единствен интерес е интересът на обществото", заяви Плевнелиев.



РЕАКЦИИ

Премиерът Пламен Орешарски определи ветото на президента като изненадващо. Според прессъобщение от негово име ветото повтаря икономически неиздържани и политически пристрастни критики, отправени от ГЕРБ в рамките на дебата по актуализацията. "Така президентът се намеси грубо в работата на изпълнителната власт и направи още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действия, които предприема напоследък", пише в съобщението. В него се напомня, че актуализацията цели да отрази ревизираните прогнози за по-нисък икономически растеж, да гарантира забавени плащания към бизнеса, да подкрепи фискалния резерв и да предвиди повече пари за недофинансирани социални плащания, а тези проблеми са били разкритикувани и от самия ГЕРБ при освобождаването на Симеон Дянков. Въпреки критиките Орешарски изтъква, че запазва уважение към президентската институция и ще търси диалог с нея. Започват и допълнителни консултации с представители на бизнеса, синдикатите и неправителствените организации.

"Решението на президента е съвършено обосновано и бих казал - очаквано. Доколкото разбрах, е ориентирано към неяснотите в актуализацията на бюджета. Когато харчим бюджетни пари на българските данъкоплатци, ние трябва да сме много внимателни. Три пъти по-внимателни трябва да бъдем обаче, когато харчим пари на кредит", коментира депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев. Дончев обяви, че най-късно в понеделник ГЕРБ започва да събира подписи за свикване на парламента по-рано. По конституция Народното събрание може да се свика на заседание по искане на една пета от депутатите - 48 души. При отхвърлянето на вето са необходими най-малко 121 гласа, което означава, че е нужен поне един глас от "Атака".

Председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев (ДПС) на свой ред обяви, че комисията има готовност да изработи бързо мотиви по ветото. Според Цонев приходната част и в момента е твърде амбициозна, а разпределянето на разходи през постановления на МС е обичайна и напълно прозрачна практика. Според Цонев от аргументите на Плевнелиев е станало ясно, че евентуалният нов дълг няма да се харчи, каквото внушение имаше от прессекретариата на президента, а ще влезе във фискалния резерв.