На фона на намерението на управляващите да спрат пенсионната реформа, което ще отпуши вълна от нови пенсионери, НОИ изнесе поредните данни за все по-силната зависимост на осигурителната система от данъците вместо от осигуровките. Според тях броят на пенсионери и осигурени почти се е изравнил, а хората, които внасят пари в НОИ, са намалели драстично.



С над 230 000 души по-малко са се осигурявали през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период година по-рано, показват данните на НОИ. Вноски са правили 2.5 млн. българи, докато през 2012 г. те са били малко под 2.74 млн. души. Това е най-драстичният спад на осигурени от началото на кризата. В същото време според НСИ заетите българи не са намалели и са били 2.8 млн. за първото тримесечие на м.г. и на 2013 г., което означава, че се задълбочава тенденцията все повече хора да работят, без да се осигуряват. Според експерти причината за това е в ниското доверие в осигурителната система, която гарантира все по-малко права и по-ниски обезщетения заради затегнатите от предишните управляващи условия за получаването им.

Въпреки намалението на пенсионерите с 21 000 души за година - от 2.228 млн. средно през януари - март 2012 г. до 2.207 за същия период през тази, заради драстичния спад на осигурените все по-малко работещи изхранват все повече пенсионери. За тримесечието на вноските на 100 работещи са разчитали над 88 пенсионери, докато за същия период година по-рано т.нар. коефициент на зависимост е бил 100 към 81. Единствено между 2000 и 2005 г., когато имаше тежка пенсионна реформа с плавно, но драстично увеличение на изискуемия стаж и възраст, коефициентът на зависимост е бил по-висок, а в част от периода дори пенсионерите са били повече от осигурените.

Експерти припомнят, че при промени в условията за пенсиониране винаги има наплив от желаещи да си докарат сигурни пенсионни доходи, като се възползват от по-леките изисквания. Подобен ефект се наблюдаваше през 2011 и 2012 г., когато първо отпадна т.нар. точкова система. Тя позволяваше по-лесно пенсиониране при недостигащ стаж, а след това започна увеличението с по 4 месеца на годините за пенсия и труд. Дори и тогава коефициентът на зависимост беше много по-нисък - 100 осигурени през 2011 г. са изработили доходите на по-малко от 80 пенсионери, през цялата 2012 г. - на 80.

Точно когато по-тежките изисквания за пенсиониране започнаха да дават резултат и НОИ да отчита сериозно намаление на новите пенсионери, сегашните управляващи от БСП са подготвили законодателни промени, които ще вкарат в системата допълнително 57 000 души до края на 2015 г., показват разчетите на осигурителния институт. В парламента вече са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се стопира увеличението с по 4 месеца на изискуемия стаж и възраст на нивата от 2013 г. В момента жените се пенсионират при 34 г. и 8 месеца стаж и 60 г. и 8 месеца възраст, а мъжете - съответно при 37 г. и 8 месеца и 63 г. и 8 месеца. Увеличението трябваше да продължи, докато годините станат за жените 37 г. стаж и 63 г. възраст, за мъжете съответно 40 г. и 65 г.

Спирането на реформата ще струва на НОИ 185 млн. лв. само за следващите три години, а в дългосрочен план ще трябват допълнително над милиард лева спрямо сегашното законодателство. От БСП обаче дадоха да се разбере, че въпреки тревожните актюерски разчети за бъдещето на системата, над 50% от която и в момента се издържат от данъци, те не смятат да се откажат от намерението си да спрат реформата. При това не планират в дългосрочен план ново увеличение на възрастта, за което настояват и родните, и европейските експерти. Така те ще оставят тежките реформи на следващите управления.



-----ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ-----



Председателят на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков, който прави реформата от 2000 г., предупреждава, че подобни промени няма да доведат до основното искане на българите - по-адекватни пенсии. "При по-малък осигурителен стаж е по-нисък осигурителният принос на човек, а оттам и пенсията му. Държавата пък не може да гарантира адекватен размер, защото той ще зависи все повече от наличните пари в бюджета, отколкото от осигуровките", смята Нейков. Той е член на поредния Консултативен съвет към социалния министър, който трябва да измисли как да се стабилизира пенсионната ни система. За пореден път обаче политиците смятат да вземат популистки решения независимо от цената, вместо да се съобразят с разчетите и предложенията на експертите.